На днешната дата преди 105 години в град Прилеп мъченически загива един учител, представител на местната българска интелигенция.
Прегрешението на Атанас Лютвиев към новите господари на Вардарска Македония е, че си позволява да вдигне тост за победите на българската армия и на неговите близки и познати, воюващи в редовете на Македоно-Одринското опълчение. Едва ли някой от присъстващите на почерпката в Прилеп, решил да сподели своята искрена радост и възторг от отхвърлянето на османската тирания, е могъл да предположи, че една реплика, едно радостно възклицание в подкрепа на биещите се християни край Одрин и Люлебургас, може да предизвика такава стряскаща човеконенавист. И то от наши източноправославни "братя".
Само няколко часа след наздравицата Атанас Лютвиев е заловен и жестоко инквизиран от сръбски офицери! Нещо повече – за да заличат следите си тези "смели" воини изгарят тялото му в училищната пещ…
С убийството на Атанас, видното и уважавано прилепско семейство Лютвиеви губи втори син в борбата за свобода. Първият – Владимир Лютвиев, е четник при Гоце Делчев, но след една битка се разболява тежко и умира в родния си дом през 1898 г.
И докато дъждът още отмива мастилото от некролозите на Атанас Лютвиев, гръцки военни екзекутират и третото дете в семейството. През лятото на следващата 1913 г. невръстният Илия е нападнат и убит в двора на Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий".
