70-годишната Роза Стоилкова е родом от село Бабино, но от 30 години живее в Бобов дол. Става бобовдолска снаха през 1966 година и добре помни провъзгласяването на Бобов дол за град.
„Помня тържествата, когато провъзгласиха Бобов дол за град. Първата миньорска вагонетка беше направена по този повод“, спомня си банковата служителка. С тъга обаче споделя разликата между това, което е бил Бобов дол тогава и сега.
„1/4 от хората ги няма в Бобов дол, всички са навън, няма млади хора, няма работа. Освен за мината толкова години тук не се помисли за нищо друго. А сега като се сложи капака на мината и с това се приключи“, каза Роза Стоилкова.
Самата тя помни Бобов дол като един доста по-красив град с нови сгради и много зеленина, цветя.
„Пред общината беше пълно с рози, всичко беше зелено, поддържаше се. За съжаление, сега не е така. Искам градът да остане, защото го обичаме, защото тук ни е минала младостта. Желая нещо да се направи за хората, които останаха тук. Ако се направи някакво предприятие и да се запази частично мината, ще бъде по-друго“, допълни още Роза Стоилкова.
