В един от най-красивите християнски празници, седммица преди Възкресение, показваме добрината и отдадеността на един Човек, който е сред по-красивите цветни полета, по-светлите небеса и сред отдавна заминали си близки.
Иван Хаджипопов от Банско липсва на семейството си. Той си отива от този свят преди година, но заветът му остава вечен, както на всеки – дал от себе си за другите.
Иван Хаджипопов е пожелал неговата автобиография да стане достояние пред всички – близко и далеч, за да се помнят и знаят имена, събития и места – за някого незначими, а за други – основаващи и ценни.
ИНФОМРЕЖА публикува предоставената от семейство Хаджипопови автобиография и нека тя достигне до повече хора, които познават или не Иван, но ще уважат неговото дело, отдадено на Банско.
Роден съм през 1942 г. в гр. Банско от родителите ми Тодор и Елена Хаджипопови. В малък град, в който витае силата на многовековното духовно и историческо минало, а над него се издига красивата Пирин планина с нейните величествени върхове и многобройни езера. Поради смъртта на баща ми през 1945 г. вследствие на заболяване, останах сирак на две години и половина. Майка ми се омъжи повторно и на 4 години останах да живея при баба ми Александра Думанова. Тя беше бедна вдовица и ме записа в училище за сираци в гр. Якоруда. Основно и средно образование завърших в родния си град в ТГСД – Техникум по горско стопанство и дърводобив със специалност „Горско стопанство и лесовъдство“ и през тези 4 години израснах и като добър гимнастик.
След това постъпих в казармата в гр. Разлог за отбиване на военната служба. На 20-годишна възраст започнах работа в мебелна фабрика, а по-късно в завода за столове „Пирин“. След това в завода за слаботокови релета в с. Баня – като физкултурен организатор. През тези години участвах в танцовата група към читалище „Никола Вапцаров“ в Банско. През 1970 г. завърших школата за физкултурен организатор в ЦС на БСФС – Централен съвет на български съюз за физкултура и спорт в гр. София.
По-голямата част от трудовата ми дейност е в областта на спорта и туризма. През 1971 г. започнах работа като треньор по алпинизъм в алпийския клуб на БТС в гр. Банско. През 1974 г. завърших като треньор по алпинизъм V степен в ЦС на БТС. Висше образоване завърших задочно през 1977 г. във ВИВ „Г. Димитров“ със специалност „Преподавател по физическо възпитание“ и след дипломна квалификация „Лечебна физкултура“. След това постъпих на работа като учител по физическо възпитание в Техникум по селско стопанство в гр. Банско. След това работих 6 години в системата на „Балкантурист“ като планински водач и ски учител. През 1988 г. постъпих на работа като рехабилитатор в болницата в гр. Разлог. От 1966 г. до 1991 г. съм доброволен член на ПКСС – Планинска контролно спасителна служба в гр. Банско, за което бях удостоен с почетния знак на Българския червен кръст със значка „30 години на всеотдайно спасителна служба“ и „50 години на всеотдайно спасителна служба“.
Най-голямата ми страст беше алпинизмът. Изкачил съм многократно стената на връх Вихрен – 2915 м., с височина на стената 420 м. Северната стена на връх Джангал с височина 150 м. Северната стена на връх Мальовица – 2729 м., и височина на стената 250 м. Стената в района Злия зъб, тур Веждите, с височина 120 м. В района на Дяволските игли, Горна дяволска игла под наименованието Червената игла – висок 2582 м., с височина на стената 200 м., и Крайна дяволска игла под наименованието Черната игла – с височина на стената 300 метра.
Член съм в Националния отбор по алпинизъм. Заедно с алпинистите от клуба изкачихме стената на Казалница, отвесна 1000 м., връх Риси във високите Татри в Чехословакия. Изкачихме северната стена на връх Стефани и връх Митика в планината Олимп в Гърция.
Изкачил съм едни от най-високите върхове в Европа. С група от 10 алпинисти от клуба с водач Иван Кандиларов се проведе експедиция в планината Кавказ, която е планинска верига в Евразия. Този огромен планински масив е разположен в централната част на Кавказ и е съставен от 6 върха над 5000 метра и 4 върха над 4000 метра. Всичките 10 гиганта са свързани помежду си с тесни заледени гребени с дължина над 12 км. Ние покорихме част от тях: връх Северен Елбрус – 5640 м., връх Източен Елбрус – 5630 м., връх Джан-Туган – 4800 м., връх Германик – 3200 м., връх Куку-Тай – 3200 м. Северната стена на връх Пик Щуровски, висок 4277 м. Носи името на Юлиян Щуровски, който е загинал там. Северната стена или Безенгийската стена, 2000 м., отвесна, е известна и като Малките Хималаи, която целогодишно е покрита с лед и сняг. С алпинистите от алпийския клуб на Банско и с подкрепата на общинското ръководство изкачихме връх Монблан с височина 4696 м. и връх Пти-Дрю с височина 3733 м. във Френските Алпи.
Първите банскалии изкачили тези върхове са: Иван Хаджипопов , д-р Георги Тасев, Димитър Ваканчин, Димитър Бърдарев, Иван Асев, Иван Думанов, Никола Проев и Иван Карабельов от Благоевград.
През 1992 г. след спечелване на конкурс в Министерски съвет в гр. София започнах работа като управител на почивна станция на Министерски съвет в Банско. През това време бях почетен представител на БТС в Банско и член на комисията за категоризация на семейни хотели и къщи за гости към общински съвет и член на клуба на ветераните в Банско. Член съм на Асоциацията за хотелиери и ресторантьори с председател Румен Драганов. И на Българската асоциация за алтернативен туризъм с представител Любомир Попйорданов в гр. София.
Едно от любимите ми хобита през годините е биенето на камбаните на часовниковата кула в Църквата „Света Троица“ в гр. Банско. По покана на министерството на културата на Русия присъствах по случай откриването Деня на славянската писменост и култура и откриването на паметника на Кирил и Методий. Вселенският събор се състоя в град Коломна, на 150 км. от гр. Москва, където прозвуча мелодията на банските камбани, за което участие получих благодарствено писмо от Министерството на културата в Русия.
От 1995 г. съм категоризиран като „Къща за кости 3 звезди“. През 2007 г. от Европейската асоциация за еко- и агротуризъм „ЕСЕАТ“ и Българска асоциация за алтернативен туризъм – получих сертификат.
ЗЕЛЕНА КЪЩА (Качество и отговорност)
Участвал съм в много мероприятия на общинското ръководство, за което получих грамота „Къща на годината 2010“ и много благодарствени писма от бившите кметове на Община Банско: Александър Краваров и Георги Икономов.
Към всичко, което съм се стараел да постигна през живота ми, е в името и популяризирането на Банско – моят роден град, който толкова много обичам.
ЕДИН ДОСТОЙНО ИЗЖИВЯН ЖИВОТ!!!
И с едноминутно мълчание да отдадем почит на алпинистите, починали преди мен, отдали знания, умения и сили за развитието на спорта в гр. Банско.
Димитър Джупаров
Никола Проев
Борис Петков
Димитър Бърдарев
Георги Дурчов
Иван Клечоров
Костадин Кюркчиев
Емил Чакъров
Иван Бърдарев
