Дъждовен ноемврийски ден. Улиците на малкото родопско селце Долен са пусти. Само една жена, вече възрастна, но все още пъргава, се задава бързешком откъм долния край на селото. Силвета Маневска – бивша учителка, която от 1971 година ръководи групата за високо пеене в Долен. Грижи се сама за своето домакинство, посяла е от всичко в градинката си, а и крава си има.
Вече от години читалище в Долен няма, а певиците трябва някъде да репетират. Помещение е нужно и за посрещане на гостите, които често посещават архитектурния резерват Долен, да седнат хората, да им се разкаже историята на селото, да чуят прочутите му песни… И Силвета запретнала ръкави, сама стегнала първия етаж на необитаема къща, превърнала го в приятно място, което нарекла Клуб на пенсионера. Извадила от раклите си черги, реснаци, покривки, перденца и застлала всичко. Толкова уютен пенсионерски клуб едва ли има другаде в страната! Но за жалост, старата жена е сама в усилията си, местната власт не й оказва съдействие! И днес, осем месеца по-късно, токът и водата в сградата продължават да са спрени.
А тя има още много планове. Тревожат я съдбите на деца сираци и е замислила в своя наследствена къща да направи Кризисен център, където да ги приюти. Помислила е и с какво могат се занимават – да правят сувенири, да научат историята на селото и да заместват нея, старата жена, в сегашната й доброволческа дейност като екскурзовод. Предвижда Центърът да е за 10 души. На жените, които ще намерят подслон тук, тя ще даде трите шевни машини, които има, за да работят надомно. Могат да станат шивачки и в цеха в Крушево.
„Ако пък някоя иска да учи, но има дете, ние, останалите жени, ще го гледаме“, казва уверено Силвета, която неведнъж е доказала, че умее да превръща мечтите си в реалност.
Вече е приготвила повечето неща за бъдещия Кризисен център. За средствата, които не достигат, смята да се обърне към Института за културно наследство, нали селото е резерват, а характерното за него пеене на високо е в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Досега жените, които тя ръководи, са спечелили с тези песни общо 11 златни медала – 7 на „Пирин пее“ и 4 в Копривщица!
„ Силвета много иска да сподели тези песни – казва американката Изабел Сокол – Оксман, която прекарва част от времето си в Долен и тъй като е музикант, проявява жив интерес към тукашното музикално наследство. – С етномузиколожка, също американка, направихме видеа, за да се съхрани това богатство. Три пъти писахме за тях в американско списание. Малко хора имат възможности да вземат тези високи тонове, това направо е извънземно!“, продължава тя.
Макар между двете жени да има голяма разлика във възрастта, те са приятелки. Младата американка заучава песни от възрастната доленка и двете заедно ги изпълняват. Имат и общ план – периодично да канят ценителите на фолклора „На седянка в Долен“. Ще им показват как се обработва вълна – „маане и чесане“, как се тъкат халища – „покрови“ на вертикалени станове – „стетьове“ – характерно само за Долен, Сатовча и Плетена. Правят се ръчно, изцяло от вълна.
Силвета Маневска, облечена в автентична народна носи, слуша с радост своята млада приятелка. После двете запяват…
