Баничан – селото, прочуто с многобройните си щъркелови гнезда, водния кромид, огледната баница, пищюмалите, плетените чорапи, везаната карта…, прибави към своята слава първото по рода си в страната „стеновезане“ чрез нова техника, наподобяваща шиенето на гоблени.
Тези дни върху къщата на Румяна Джибова – секретар на читалище, „Изгрев – 1930“, оживя част от миналото на селото, за да разказва на всички за изкусните баничански жени, за техните носии и за богатата им душевност. Върху фасадата на къщата художници ентусиасти нарисуваха в цял ръст две от някогашните жителки на селото, едната от които – баба на Руми Джибова.
„Знаете ли, сега вече имам чувство за изпълнен синовен дълг. Носех тази идея дълго у себе си и съм щастлива, че тя се осъществи. Благодарна съм на двамата художници Любен Дишлянов и Цветелин Петров за голямото майсторство, което вложиха, и за желанието, с което работеха“, казва домакинята и нагледно обяснява какви са особеностите на местните женски носии.
На стената могат да се видят и лятна, и зимна носия. Човек не иска да откъсне очи нито от синята, нито от бялата сая. Ами пищюмалите с техните шевици, които греят с многобройните си цветове, всеки със своя закодиран смисъл! Част от носията са и чорапите с техните не по-малко впечатляващи шевици. На тях се е възхитила дори кралица Елизабет Втора, когато преди време от читалището изпратиха дар за Кралския двор.
„Този модел е един от 14-те, които могат да се видят само тук. Баничанката е вложила в тях цялата си душа!“, продължава Руми с оправдан местен патриотизъм.
