Десетки се събраха днес в местността „Свети Мина“ над Креснеското дефиле на едноимеменния църковен празник, за да почетат светията, закрилник на семейството и жените, както и да запалят свещ в памет на прадедите си, обитавали тези места преди векове, предаде БГНЕС.
Местността „Свети Мина“, където преди десетки години е имало черква, а сега малък параклис, се намира край село Мечкул, община Симитли. От върха на причудливо подредените като от ръка на гиганти скали се вижда като на длан част от Креснеското дефиле и виещите се през него река Струма и главен път Е-79.
Край страховитите скали се готвеха два курбана. Единият – в направения под дъбовете навес, а вторият – в скалите. Този, където казанът вреше на скално стъпало над пропастта, от 40 години се дава от рода Топалци, чийто деди и прадеди са живели тук. „В слънце и студ, в сняг и дъжд на този ден сме тук, за да почетем паметта на дедите ни, създали рода ни”, обясни жена от фамилията. Масите са разположени между скалите и под дъбовете.
Според кмета на Мечкул Христо Димитров тук, в тази местност, е бил вторият слънчев часовник в България след този в старата столица Плиска. А според легендите по това място е шетал митологичният народен закрилник Крали Марко. Тук са тронът и стъпката му, а в скалните корита край реката се къпали самодивите.
Тук, на това място, навремето е имало селище, починалите се погребвали край параклиса, полупотънали в земята личат кръстове с погребения, извършвани през годините – 1889, 1906 и други, селището е запустяло преди век. На върха на скалната композиция край параклиса се вее националният трибагреник.
Пред параклиса има голям каменен триъгълник с всевиждащото Божие око. Според поверието тук, на това място, е имало древно оброчище, а през 19 век и черква, която отдавна е разрушена.
На около 10 минути път южно от параклиса има причудливи каменни фигури на исполини, като че редени от човешка ръка. Тук са „Липата”, дървото, израснало между скалите така се е огънало, че прилича на ламя. Малко по-надолу е имало тракийско светилище. В подкрепа на тази теза е т. нар. „промушило” – кръгъл камък, придържан от три други, под него се промушват само праведните. След „промушилото” следва исполински трон с облегалка. Последната е правоъгълна голяма скала, която стабилно стои на късата си страна.
В бездната под „трона” се намират две причудливи фигури, които местните хора наричат „Кирил и Методий”. Встрани от тях, под огромния скален масив, е бременната Богиня Майка, почитана още от най-дълбока древност – времето на Матриархата.
В района са още скалата „Чучулигата”, както и кменни глави, от огромните скали гледат лица със смръщени вежди.
Северозападно от Свети Мина, под трасето на газопровода за Гърция се намират коритата на самодивите. Малката река в продължение на хилядолетия така е издълбала мрамора, че е оформила причудлива водна каскада, в която водата прелива от едно корито в друго. В това древно „джакузи” се къпали девойки и самодиви.
Между коритата на самодивите и трона на Крали Марко е стъпката му. Тя е пълна с вода, която според поверието има лековити свойства.
ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ „ФОТО МРЕЖА“
