ДОКОГА?

 

ОТ РУБРИКАТА „СТАНИ АВТОР“

 

Такааа… Честно казано вече започвам леееееееееееко да се нервя, защото тук в България работодателите меко казано са много тесногръди. Много хора ще възроптаят и ще си кажат „Тази е луда“, но, повярвайте ми, имам причина да пиша тези редове. Вчера отидох на поредното интервю за работа, на което, разбира се, въпросите: „Студентка ли си?“, „Омъжена ли си?“, „А деца имаш ли?“, си бяха задължителни.

Не ме е срам, ще го напиша… Аз съм с диабет и страдам от един синдром, който се нарича „Търнър синдром“, и който се характеризира с нисък ръст… Та… да си дойдем на думата. След задаването на задължителните въпроси задължително (където и да отида) се задава и следният въпрос: „А как ще се справиш с предметите на по-високо?“.

Алооо, хора, в кой век живеете? Има толкова лесен начин да бъде достигнат предмет, който е на високо. Става с едно нещо, наречено стълба. Или изобщо не знаете какво е това.

Вече ми е дошло до гуша от такива дискриминации и сериозно се замислям дали и аз да не хвана гората, по чужбината, та белким срещна там разбиране. Какво общо, питам аз, имат семейното положение, ниският ръст или децата, със способността на един човек да работи и да изкарва парите си, полагайки труд?

Искам да кажа на всички онези, които по една или друга причина търсят работна ръка… Не съдете по външния вид на човек, а по това, с какво той би могъл да бъде полезен за вас!

БЪДЕТЕ ТОЛЕРАНТНИ!

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here


ПОСЛЕДНИ
НАЙ-ЧЕТЕНИ
ВСИЧКИ НОВИНИ

Последни Коментари

полк. Васил Арабаджиев - СОСЗР on 14 години от трагедията в Кербала
ЯКОРУДА е за РУМЕН РАДЕВ on Йордан Цонев за протеста: Срам