Месец, два, три…вече така ще броим отминалите дни от 24 август 2017 г.
Това е рожденият ден на Димитър Стоилов от кресненското село Ощава. Същият ден той разбра и видя, че домът му е напълно опожарен от безмилостните пламъци на една ужасна трагедия.
Върху обгорелите каменни основи преди месец – на 23.09., беше излята бетонна плоча.Тогава главният архитект на Община Кресна даде надежда, че до края на годината ще има покрив на новата къща.
Същият ден пристигнаха и дарените греди от Невестино. Те са в пълен комплект за изграждането на един здрав покрив.
Под вече стегналият бетон, делящ първия и втория етаж на къщата, има и дограма – отново дарение за дома на бай Митко.
Той пък не спира да се усмихва и преди месец, и сега. Не бил вярвал, че някой ще му помогне, после разбрал, че вярата е най-важна и сега е убеден, че ще има най-хубавия, най-топлия дом на земята, защото е построен от хора с огромни сърца.
Вече месец строителите не спират да работя, около тях е и Митко. Техният ръководител казва, че дори и някои съботи и недели се е работело. Хората се разменят, едни почиват, други идват. И в дъждовните дни се е вършило работа.
Първоначалният план на къщата е изменен. В процеса на строене са решили, че на мястото на бившето мазе ще има кухня с трапезария, а на горния етаж ще са спалните.
Времето трябва да се задържи без много валежи и студ, за да се достигне до най-важната цел- покрива! След това, казва „главният“, е лесно – вътре може да се работи и през зимата.
Бай Митко не спира да гледна засмяно и казва, че той е „много голям оптимист“. Всеки ден, всяка тухла издига пред очите му един нов свят.
Черните камъни в основата на къщата са спомен от едни страшни огнени дни. Ала Митко нарича: „Те като се измажат, няма да личат“.
Три месеца след пожара в Югозападна България, Югоизточна потъва във вода. И сега вече бай Митко разбира със душата си човешка трагедия.
Майсторите също са доволни от работата си. Те режат, коват, укрепват. Не е лесно и с пренасянето на материалите, които пристигат. Почти ден се губи, когато трябва да се пренесат тухли или други материали от пътя до къщата. Не е лесно и с бетона. Бетоновоз не може да стигне до мястото, а и няма нужда от него. Има малка бетонобъркачка. Здрави им ръце на майсторите, които носят пясък и вода, за да отлеят плочите.
На рождения ден на бай Митко къщата му изгаря, а на именния му ден – къщата се изгражда. Велика е човешката съдба със своите парадокси. На Димитров ден празнува цялото семейство Стоилови. Съпругата на Димитър – Димитрина и внучето-малкият Димитър.
Все още около къщата се открива страшната гледка от изгорялото. То изпъква повече и повече. По пътя до дом номер 30 се стига през напълно овъглени мрачни,черни гори, корени и костенурки, изгубили безвъзвратно своята къщичка.
Най-красивото сред траурното черно одеяло е разцъфващо минзухарче също като надеждата на Димитър Ощавенски.
