Македонски език? Езиковият спор - време за сътрудничество или време за инат, ЧАСТ 2.

Снимка: Infomreja.bg

Професор Стоилов говори за езика... и езика

Проследете първата част на интервюто с проф. Стоилов

Излиза, че и нашата, и македонската страна по времето на действието на езиковите комисии в двете държави преследват еднаква цел?

Логиката на казаното по-горе е ясна. За съжаление, макар и за кратко, страната ни, в резултат на криворазбрана солидарност с интересите на чужди държави, за десетина години след 1944 г. извършва действия, които от съвременна гледна точка бихме могли да квалифицираме като антинационални. Това не са просто силни думи, а безспорен факт - знаем и за учителите сърби, които идват да „ограмотяват“ населението в Пиринско на непонятния за тях новосъчинен „македонски“ език в периода 1946-1947 г., знаем за насилствено заставяното население пак в Пиринско да се пише „македонско“ при преброяването десетина години след 1944 г. Всичко това го прави тогавашната българска държава и тези факти сега съседите ни оттатък Пирин, Огражден и Осогово използват срещу нас. Така че и ние не сме базгрешни.  

Времената обаче сега са други, грешките по т.нар. македонски въпрос уж вече са минало, но ми се струва, че като че ли сякаш България иска повече от РС Македония тази държава да бъде член на Европейския съюз. Това няма ли да се превърне в нова грешка, която след време наследниците ни да отчитат така, както ние отчитаме тези на предшествениците ни?

Определено е по-лесно да се отчете кое е правилно и кое погрешно от гледна точка на днешния анализ на минали събития. Когато обаче говорим за съвременни явления и трябва да ги преценяваме от гледна точка на бъдещето, тогава става сложно. Процесите сега се развиват изключително динамично и едва ли има някой, който да се ангажира сериозно с точна прогноза кои днешни решения на политиците ще се окажат правилни за интересите на конкретна страна от гледна точка на времето след 50 години например. Конкретно на питането Ви - въпрос на самата държава РС Македония е да реши да членува ли в Европейския съюз, или не. За нас, българите, е добре да имаме съсед, с който да споделяме общи цели и общи интереси. Вероятно същото важи и за хората в РС Македония, но решението за това трябва да бъде на политиците, които хората там са избрали да ги представляват и да отстояват интересите им.

В политическите ни среди единствено ВМРО изразява по-агресивно отношение по темата, дори с липса на компромис, но северномакодонските медии далеч не отстъпват и напротив – сякаш се застъпват по-силно за езика и историята си – каквито и те да са били в миналото, за тях те вече са си техни, поколения наред вече растат с тази „истина“. Какви са Вашите впечатления за отношението на македонците по темата?

Поред. Първо за поведението на партията, която споменахте, макар напоследък да ставам свидетел на искания за неотстъпчивост от наша страна и на други партийни представители, и на много широки обществени кръгове, и на отделни интелектуалци, учени, хора на изкуството. Не мисля обаче, че силовият подход носи успех, особено в такава деликатна област. То е като в любовта – когато силово искаш да накараш някого да те хареса, се постига точно обратният резултат. Разумната политика, според мене, пак както в любовта, е да постъпваш така, че да накараш отсрещната страна да те пожелае, а не да ѝ се натрапваш силово. Следователно отиваме до разумна и много добре балансирана политика във времето по отношение на македонската държава и заявяваните от нея позиции и по отношение на историческото наследство, и по отношение на езика, и по отношение на сътрудничеството във всяка една област. За съжаление, не съм свидетел на нито една от изброените стъпки. Ние като в наркотичен транс десетилетия не спираме да повтаряме, че сме прави в т.нар. спор. И толкова – понеже знаем, че истината е на наша страна, ние като че оставаме с убеждението, че времето работи за нас и „победата“ ще дойде от самосебе си. Само че тя не само че не идва, а и все повече се отдалечава. С тенденцията, дано да не съм прав, никога повече да не ни споходи. Измамното чувство, че ние диктуваме правилата на играта, у нас се настани от знанието, че за да стане РС Македония член на Европейския съюз, трябва да получи нашето одобрение. Един вид – ако не приеме условията ни за езика и за историческото минало, ние ще я спрем.

Не е ли в действителност наистина така?!

Вижте, аз съм редови гражданин, не съм политик, но понатрупах годинки, а и доста неща съм изчел, включително и за интересите на т.нар. във времето Велики сили. Първо, ние не знаем кога точно РС Македония ще отговори на условията за членство. Второ - не знаем кой политически субект тогава ще я управлява. Трето – не знаем кой у нас тогава ще управлява. Четвърто, и може би най-важно – спорът между нашите държава и сега е непонятен за голяма част от заседаващите в Брюксел. Кой ни гаранттира, че някакви геостартегически интереси на далеч по-мощни от нас държави няма тогава да ни наложат да приемем действителността такава, каквато е в момента? Ние, понеже както казах вече, знаем, че историческата истина е на наша страна, не търсим достатъчно настойчива диалога с македонската страна. Колкото по-бързо се разбере, че ние имаме интерес да постигнем пробив в междудържавните си отношения с нея, толкова по-добре за нас. Ние имаме интерес да сме активни, тях сегашното положение ги устройва идеално – да не забравяме, че през 1999 г. България призна наличието на официален език в тогавашната Република Македония, като препраща за неговото название към конституцията на тази държава, затова и оттогава казваме, че официалните документи двете правителства подписват на официалните си езици според техните конституции. А според тяхната конституция официалното название на езика в Република Северна Македония е македонски език. Разбрахте ли сега защо топката е в нашето поле и ние сме тия, които трябва да бързаме и да търсим диалога за решаването на казуса с езика – като влязат в Европейския съюз, те ще влязат с официалното название на езика си. А току-що казах как официално се нарича той. Така че те имат интерес да протакат решаването на този въпрос. И като влязат в Европейския съюз, въпросът вече няма да съществува. Затова казвам, че ние сме тези, които трябва да настояваме за решаването му, ако искаме да отстоим историческата истина. Скептик съм обаче, че това ще стане, и опитах вече да обясня защо. А има и още нещо – ние и в момента не сме готови за разговор по въпроса за названието на езика. Споменах вече, че като в транс не спираме да обясняваме, че той бил български. Да, обясних вече, че в исторически план фактите са такива, в съвременността също, но на диалектно ниво. При все че в основата на книжовния им език ляга центраният югозападен български а-говор, в началото някъде казах, че книжовния си език те вече 76 години развиват в антибългарско направление, със стремеж този техен книжовен език да не прилича на българския. Да, във фонетично, морфологично и синтактично отношение той е български, но обикновеният човек се разбира с другия с помощта на думите. А лексиката в днешниата македонска литературна норма е натъпкана със сърбизми, неологизми и заета лексика от други езици. Ако днес двама единадесетокласници – единият от Република България, а другият - от РС Македония, чуят официална информационна емисия по радиото на другата държава, и двамата единадесетокласници едва ли ще разберат много. Бих казал даже, че няма да разберат почти нищо. Което означава, че макар и само на основата на лексикалните различия, разликата между двете книжовни норми – нашата и тяхната, вече е достатъчно впечатляваща. Да не говорим за това, че вече станах свидетел как наши и техни 18-19-годишни младежи в Скопие се разбираха помежду си на английски понеже така и не успяха да се разберат кой какво пита и кой какво му отговаря.

В духа на казаното – какво предлагате?

Мисля че е време да се инициира разговор сред специалистите в нашите филологически среди с какъв термин ще назоваваме използваната там официална тяхна книжовна норма. Дали ще продължаваме да го наричаме така нареченият македонски книжовен език, дали ще го наричаме втора кодификация на българския език, дали ще го наричаме северномакедонска литературна норма, дали нещо друго. Ние трябва да имаме готова, съгласувана и приета от мнозинството филолози специалисти формулировка. Тази формулировка да влезе в употреба и сред специалистите по този въпрос във Външното ни министерство. Въпросът е твърде отговорен за решаване, защото в същото време предпочетената от нас формулировка не трябва да съдържа у себе си условия чрез нея македонската страна 1) да обсеби културното наследство, създавано от българи в хода на времето до 1945 г. в географската област Македония; 2)  да не означава, че се приемат сегашните претенции на македонската страна български диалекти да обяви за част от „македонския език“, защото чрез тях македонската страна може да предяви претенции към територии в съседни на днешната РС Македония държави.

Говорейки така по въпроса, искам да Ви запозная с една статия, публикувана малко преди края на 2019 в македонския печат. Вестник „Слободен печат“ (14-15 декември) акцентира на първата си страница върху карикатура, на която се вижда как албанският и българският премиер – преобразени като хамелеони, душат с езиците си Зоран Заев, който е стъпил на клатещ се стол. Самата тема на броя е „Jaзици и jазови“, а вътре във вестника четем изявление на Стево Пендаровски.

Представям Ви следния текст с молба за коментар:

Македонският език и нация са факт, никой нормален не би дебатирал за това

Потвърдено: Македонският език и нация са международно утвърден факт векове назад и това го знаят всички не само между нас, а и между тях, както и целият свят, казва Пендаровски.

Македонският език и македонската нация са факт и никой нормален не би дебатирал за това и не би подписвал договори с никого, каза председателят на Македония – Стево Пендаровски, в отговор на новинарско запитване във връзка с неглижирането на македонския език от страна на българските академици. Той припомни, че в Преспанския договор има клауза, която се подписва от конференцията на Обединените нации от 1979, при която македонският език е нормиран като един от езиците от южнословенската група и международно признат.

Да кажем за по-младите, че според Устав от 1974 г. бившата Югославия е държава, която официално има три езика и един от тези езици е македонският. Тогавашната Югославия беше членка на ООН и на картата още от 1974  г. стоеше македонският език.

Значи това е абсолютно неоспорим факт и аз наистина мисля, че е губене на време да се убеждаваме дали нещо е истина, или не.

Този факт, както и че македонската нация е факт – не могат да бъдат подложени на дебат, нито да се подписват договори с когото и да било.

БАН обяви редакция на Договора за македонския език на Македонската академия на науките, в който се казва, че македонският език е диалект на българския.

Официалната позиция на България е декларация на Парламента и по-официален статус от това няма, заяви българският посланик Ангел Ангелов.

Декларацията, която прие българският парламент през октомври 2019 г., поддържа позицията за присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз.

Но под повече условия, между които и Уставът, никъде в документите на ЕС не фигурира македонският език.

Ако вече може да се използва термина „официален език на Северна Македония“.

Македонското дружество „Илинден“ от Тирана, в името на македонците от Албания, най-остро осъди като казва, че това е най-новата провокация на БАН за македонския език като диалект на българския.

В позицията се намеква, че „Нито македонците са българи, нито македонският език е диалект на българския“.

Движението ФРОДЕМ вчера оцени становището на БАН като фанатизирано. А нивото на комуникация – като недобросъседско, недобронамерено и обременено от миналото.

Зоран Заев обяви, че ще реагира на Устава на БАН след като разгледа обявата на българските академици.  

Знаете ли, докато въвеждах в текста, се оказа, че го превеждам – затруднявах се с думи, които търсих за превод. Оказа се, че сръбският надделява в този „диалект на българския“. Македонският език кокал ли е и защо е желан? Както и какви промени биха били необходими в македонския, дори и в българския език, за да може да се доближат един до друг в състояние на подобна раздалеченост?

Вижте, вече споменах – на диалектно ниво няма какво да сближаваме, диалектите и в днешната държава Македония, и в днешната държава България са диалекти на един език – българският. Това е истината, независимо на кого му харесва и на кого – не. Това е мнението и на филолозите българисти по света. Другояче стои въпросът, както вече няколкократно имах възможност да спомена, с тяхната и с нашата книжовна норма. Никога, разбира се, не е късно дори те да бъдат сближени, въпросът е да има желание и от двете страни. В структурно отношение двете книжовни норми няма какво да бъдат сближавани, те представят особеностите на един език. В лексикално отношение обаче това може да стане, но повтарям – трябва да е налице желание. В конкретния момент не мисля, че това е възможно поради нагнетяваното от години напрежение по въпроса за езика. От друга страна, още при строителството на нашата книжовна норма е могло много повече компоненти от западните ни говори, в това число – и от тези в географската област Македония, да намерят място в книжовната ни норма. Причините са различни, но така или иначе сегашното състояние на нормата ни вече е факт. Дали нещо е пропуснато или е било неправилно решено, това е въпрос, засягащ миналото. Сега трябва да гледаме напред и гледайки в тази посока, да се опитаме да компенсираме пропуснатото. В РС Македония също текат процеси на освестяване, нека си припомним до каква степен самите ние бяхме зомбирани преди тридесетина години. Диалогът е пътят, добросъседството и сътрудничеството. Тези процеси, за съжаление, се развиват бавно, изискват време, но друг път май няма. А ако някой го вижда, трябва да го аргументира и предложи.

Понеже говорите за предложение, Вие предложихте една буквално революционна стъпка – връщане на ятовата гласна в българския, с каква цел и не се ли страхувате, че ще бъдете осъден не като новатор, а като краен активист за една отдавна отминала езикова традиция?

Да, и в научния печат съм писал по този въпрос, и на срещата в БАН пак поставих въпроса за дискусия дали не е необходимо да се върне в употреба в съвременния ни правопис изхвърлената по политически причини през 1945 г. от буквената ни система наша стара буква ѣ. Смятам, че е изключително подходящ моментът в буквената система на съвременния български език с решение на Народното събрание (понеже с негово е премахната) да бъде добавена ятовата гласна  ѣ за отбелязване на случаите с писане на т.нар. променливо Я. Защото:

1. Така ще се възстанови изкуствено прекъснатата връзка между източните и западните български диалекти по техния най-важен фонетичен признак, т.е. цялата ни езикова територия, вън и вътре в географските ни граници, отново ще бъде обединена.

2. Така ще се реши изкуствено създаденото затруднение с писменото отбелязване на т.нар. якане и екане с безбройните му и лишени от всякаква езикова логика изключения: сняг или снег; бели или бяли; голяма или голема; плесна или плясна; вървели или вървяли; вървещи или вървящи (правилни за писане откъм днешното изискване на правилата са формите в курсив). В говорната практика всеки ще може да яка или ека съобразно родния си говор, като така от една страна ще се елиминира езиковото насилие, упражнявано от задължението да се яка или ека в зависимост от фонетичните условия, а от друга, ще се даде възможност да се прецени към екане или към якане свободно ще се ориентира в хода на времето езикът ни при изговора на тоя вокал.

3. Ще изпреварим евентуален опит на езиковедите в Скопие чрез вкарване в употреба на ѣ в тяхната графика да предявят претенции към българското книжовно наследство от тия земи. Знаем как те гледат на въпроса за произхода на Кирил и Методий, опасявам се, че предстои църквата им да бъде призната като наследник на Охридската архиепископия (да не забравяме, че при решаването на тия въпроси е по-важна не историческата истина, а геостратегическите интереси на световни играчи). Остава, ако въведат стб. Ѣ, да обсебят и писменото ни наследство от тия земи. И тогава и да се тюхкаме, и да се вайкаме, ще бъде непоправимо късно. Поне едно нормално нещо нека направим навреме.  

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода a2g
loading...