Ограничението едно и също лице да изпълнява временно функциите на главен прокурор или председател на върховен съд за срок не по-дълъг от шест месеца не противоречи на Конституцията. Това се посочва в становището на министъра на правосъдието Андрей Янкулов по конституционно дело № 2/2026 г., известно като делото „Сарафов“. Според него постът на временно изпълняващ функциите не е уреден в Конституцията, поради което продължителността на временното изпълнение и основанията за неговото прекратяване могат да бъдат определяни със закон.
Делото беше образувано по искане на състав на Апелативен съд – Варна, който спря производство по искане на Борислав Сарафов за възобновяване на наказателно дело и сезира Конституционния съд за противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт. Разпоредбата, в сила от 21 януари миналата година, предвижда, че временно изпълняващият функциите на главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС не може да заема поста повече от шест месеца, независимо от евентуални прекъсвания.
Според варненския апелативен съд прилагането на това ограничение към „заварения случай“ на Борислав Сарафов, който изпълнява функциите на главен прокурор от 16 юни 2023 г., противоречи на принципите на правовата държава и на изискването законите да действат занапред. При спазване на новото правило той би следвало да напусне поста на 21 юли 2025 г.
В становището си министър Янкулов е категоричен, че Конституцията не е нарушена. Той подчертава, че на нормата не е придадено обратно действие и че тя има т.нар. „несъщинско обратно действие“ – засяга заварени правоотношения само за в бъдеще, след изтичане на шестмесечния срок. Той припомня и практиката на Конституционния съд, според която прилагането на нов закон към незавършени правоотношения не представлява обратно действие. Освен това фигурата на временно изпълняващ главния прокурор не е конституционно защитена, включително по отношение на срока на правомощията.
Министърът отбелязва, че шестмесечният срок подчертава временния характер на тези правоотношения и предотвратява превръщането им в продължение на изтекли мандати. Той подчертава, че разпоредбата не създава институционален вакуум, тъй като не забранява определянето на нов временно изпълняващ при спазване на условията. Според него проблемите около фактически изпълняващия функциите на главен прокурор не произтичат от закона, а от неприлагането му от компетентните органи.
В становището се разглеждат и измененията в Закона за съдебната власт, които ограничават правомощията на ВСС с изтекъл мандат, включително невъзможността да избира титулярни ръководители на върховните съдилища и прокуратурата. Янкулов подчертава, че тези промени не засягат кадровата компетентност на ВСС по принцип, нито променят правилата за мандатите на органите на съдебната власт. Според него ограничаването на правомощията на ВСС след изтичане на мандата е оправдано, за да се предотврати рискът от неправомерно влияние и вземане на трайни решения от орган с изтекла легитимност, което би противоречало и на стандартите за независимост на съдебната власт в правото на ЕС.
Становището заключава, че ограничението в чл. 173, ал. 15 ЗСВ е необходим коректив, който предотвратява концентрация на власт и гарантира спазването на принципите на правовата държава.
