Реставрацията на Паметника на свободата на връх Шипка продължава да предизвиква обществен интерес и напрежение, след като граждани организираха протестни действия, мотивирани от опасения за съхраняването на автентичния облик на монумента.
Двама мъже са били задържани след полицейска намеса в района на паметника, съобщиха от полицията.
На 29 септември в органите на реда е постъпил сигнал, според който група лица не позволявала на работници да напуснат обекта.
В отговор на сигнала към мястото незабавно са насочени служители на РУ-Казанлък, които са предприели действия за изясняване на ситуацията.
По данни на полицията, въпреки многократно отправените разпореждания от страна на униформените, двама от присъстващите са отказали да се съобразят с указанията на служителите на реда.
В резултат на това двамата мъже, съответно на 55 и 56 години, са били задържани за срок до 24 часа по реда на Закона за МВР.
По случая в Районното управление в Казанлък са образувани две досъдебни производства.
Едното разследване е за престъпление по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс, свързано с хулигански действия, а второто е по чл. 270, ал. 1 от НК, касаещо противозаконно пречене на орган на властта да изпълнява служебните си задължения.
През изминалите дни стана ясно, че проектът за обновяване е официално одобрен от Министерството на културата и се изпълнява под строг авторски, строителен и инвеститорски контрол. Според ангажираните институции всички дейности са предвидени в утвърдената проектна документация и се осъществяват съгласно одобрените процедури.
ОФИЦИАЛНАТА ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ВИЖТЕ ТУК
От ръководството на Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ отхвърлиха подобни опасения и заявиха, че паметникът не се разрушава, а преминава през необходим процес на укрепване и консервация. Според експертите демонтажът на определени елементи е заложен още в проекта за реставрация и е задължителна част от строителните дейности.
Заради ремонта вътрешната експозиция на музея е временно демонтирана, а културните ценности и експонатите са преместени във фондохранилищата в Казанлък. Паралелно с това се разработва нова концепция за бъдещото музейно пространство.
По повод засилените обществени реакции журналистът от Казанлък Антония Драганова публикува подробен обзор на проекта и състоянието на паметника. Според нея най-важното послание е, че монументът не се събаря, а преминава през дългоочаквана реставрация, насочена към решаването на сериозни проблеми с влагата, каменния градеж и достъпа до обекта.
Драганова припомня, че идеята за изграждането на Паметника на свободата е взета от ветераните от Българското опълчение през 1920 г., а средствата за монумента са събрани чрез дарения от целия български народ. Основният камък е положен на 24 август 1922 г., строителството започва през 1926 г., завършва през 1930 г., а официалното откриване е извършено от цар Борис III на 26 август 1934 г.
Автори на проекта са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев, а в изработването на емблематичния бронзов лъв участва и скулпторът Кирил Шиваров. Монументът е издигнат с труда на десетки майстори и строители, които обработват каменните блокове ръчно и ги транспортират по труднодостъпните планински маршрути.
Според публикуваната информация в момента се изпълняват редица дейности по укрепването на монумента. Сред тях са ремонт на северното стълбище, където е установено слягане и разместване на стъпалата, премахване на компрометирани фуги между каменните блокове и тяхното цялостно възстановяване, подмяна на сериозно увредени каменни елементи и реконструкция на оловните обшивки.
Във вътрешността на паметника се отстраняват натрупвани през десетилетията изолационни материали и шпакловки, за да бъде разкрит оригиналният каменен градеж. Предвидено е също възстановяване на естествената вентилация чрез отваряне на 21 конструктивно заложени отвора, които трябва да помогнат за трайното решаване на проблемите с влагата.
През юли Министерският съвет одобри финансиране в размер на 3 151 475 евро за изпълнението на проекта. По данни на музейното ръководство обществената поръчка е преминала през процедура с участието на шест кандидати, без последващи обжалвания, а проверките на прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция не са установили нарушения.
Строително-реставрационните работи са разчетени за 642 календарни дни, разпределени в три активни строителни сезона между 1 април и 31 октомври. Причината е, че климатичните условия на върха не позволяват целогодишно извършване на подобни дейности.
Ако работата върви по предварителния график, реставрацията трябва да приключи към края на август 2029 година. До тогава вътрешността на паметника ще остане затворена за посетители, докато околните пространства ще продължат да бъдат достъпни при спазване на въведените мерки за безопасност.
В публикацията си Антония Драганова обръща внимание и на дългогодишните административни трудности около стопанисването на монумента. По думите ѝ Паметникът на свободата е получил акт за публична държавна собственост едва на 12 февруари 2018 г., след продължителни процедури, а последвалите години са преминали в подготовка на необходимата документация и осигуряване на разрешения за стартиране на ремонта.
