В топлата октомврийска неделя малкото сатовчанско село Долен се оживява от одобрителните възклицания на група попрехвърлили годинки мъже и жени, гости на селото. Води ги местен човек – отдавна пенсионираната детска учителка Силвета Маневска. Тя не само показва забележителностите на Долен, но и разказва неговата история. Словото й е толкова съдържателно и изразително, че гостите не се насищат да я слушат.
Беседата продължава в къщата на жената, която не случайно се слави като гостоприемна домакиня. Впрочем, с много неща и прочута Силвета, защото тя е поет, композитор и майстор на „високото пеене“, носител е на Хердерова награда заедно със Сатовчанската група. Добра е и като шофьор, тракторист, комбайнер, животновъд, майстор на сирене и кашкавал.
А гостите са нейни събратя по перо от Гоце Делчев, Хаджидимово и Гърмен. Съвсем естествено е сборът на такива сродни души да се превърне в празник на поезията. Всеки казва свои творби, с внимание слуша сътвореното от „колегите“ си. Най-дълги са стихотворенията на Силвета, но въпреки това тя ги помни наизуст от край до край.
Часовете минават неусетно, чергите и китениците, с които е застлана къщата, вече променят цветовете си, огрени от залязващото слънце. Гостите си тръгват, обогатени духовно от тази емоционална и силно зареждаща среща!
