То е пример за читалищна дейност
Народно читалище „Възраждане – 1927“ в село Копривлен е едно от онези истински духовни средища, които и днес изпълват със съдържание името си. Няма празник, който тук да не е честван по възможно най-добрия начин, така че хората да останат доволни. Всички – от секретаря на читалището Мария Чорлева до малките деца от местното училище, работят задружно и резултатите са налице.
Село Копривлен има ансамбъл, основан още през 1947 година, непосредствено след Неврокопския. И днес, макар че миграцията и тук си казва думата, ансамбълът към читалището е жив и продължава да прибавя нови и нови отличия към голямата колекция от награди, натрупана през годините. На миналогодишния Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“ той спечели престижната втора награда, а малките изпълнителки с голям певчески талант Мария Драгинова и Габриела Аврамова се завърнаха със златни медали. Самодейците от Копривлен не пропускат Ден на танца в Гоце Делчев и винаги печелят овациите на публиката. Отлично се представят и при гостуванията си в Северна Македония, Гърция… - навсякъде.
Нещо повече. Местната певческа група за автентичен фолклор непрекъснато обогатява репертоара си. Напоследък тя възстановява стари песни, изпълнявани от българите бежанци, принудени да напуснат родните си места, останали в пределите на Северна Гърция. Възрастни хора като Катерина Картулева, Славка Жингова и Иван Чорлев, които са научили от своите бащи и майки стотици народни песни, ги предават на по-младите, а те – на най-младата смяна. Така е и с танците. Съвсем скоро момичетата танцьорки за кратко време разучиха хоро, също характерно за бежанците от Беломорието. Изпълниха го за първи път на Гергьовден, празник, който по традиция селото чества в близката местност „Свети Георги“.
Начело на ансамбъла са известните специалисти Петър Аврамов и Тодор Цветков, които ръководят съответно певческата група и танцьорите. Те са тясно свързани с Копривлен и милеят за него. А главният организатор на всяка изява е неуморимата Мария Чорлева.
„За да се случи един концерт, организаторската работа е наистина много. От 14 години съм тук и мога да сравнявам. В началото имахме само шест носии, но с много усилия за 100-годишнината на селото успяхме да облечем 16 жени. Днес е друго. Вече имаме нови ризи за жените, нови костюми за копаница. А със спонсорство от кукерите набавихме 10 мъжки ризи за пиринска носия. Със собствени, на читалището, средства закупихме нови мъжки цървули и дамски скарпини / обувки за танцуване/. От 3-4 години имаме подкрепа и от кмета на Община Хаджидимово“, разказва Мария.
Копривленското читалище е посещавано и заради сравнително богатия книжен фонд. Най-ревностните читатели са децата. Още отсега идват с въпроси за задължителната литература, която трябва да прочетат през лятото...
Построено на най-видно място в центъра на Копривлен, читалище "Възраждане" напълно оправдава името си - то възражда традиции, а с тях - добродетели и красота!
