Скъпи сънародници, където и да се намирате по света, вие знаете, че 2 юни е Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Тогава вие се отправяте към паметните плочи и паметниците на героите и на Христо Ботев – българският вдъхновен революционер и поет, оставил ни през краткия си 28-годишен живот малко, но завидно гениално творчество.
Поднасяте цветя и венци и дълбоко се прекланяте в знащ на признателност.
Първородният син на Ботьо Петков и Иванка Ботева от 8-те им деца, родени в Калофер, който имаше „сърце мъжко юнашко, та сърце му не траеше да гледа турчин как бесней над бащино му огнище“.
Този голям българин е причината светът да обърне очи и да потърси на картата малка България и още по-малкото подбалканско градче Калофер, където той се е родил и „първо мляко засукал”.
В този паметен ден – 2 юни, в негова чест сирените вият и ни карат да потръпваме под гърмежите на оръдейните салюти, защото в този ден на връх Вола Ботев изгря като пътеводна звезда за своя народ.
Дори паднал, пронизан от куршум, той остана така величествен завинаги там, на най-високото и героично място, за да докаже пророческите си думи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”.
Ботев сбъдна лелеяната си мечта да даде в жертва живота си за свободата на Родината.
Дълбок поклон!
Радко Петрунов
Кмет на община Трекляно
