ЮЗДП и WWF България работят съвместно по международен проект
Въздействието на климата върху горите в Централна и Източна Европа ще обсъждат на онлайн конференция на 26 октомври в 11:00 часа българско време в Братислава, Словакия, експерти по горско стопанство, учени, представители на корпоративни и бизнес организации.
Сред ключовите теми са: как горите се адаптират към изменението на климата, как това се отразява на бизнеса и как политиките на ЕС се справят с този разрастващ се проблем. Конференцията ще протече в хибриден формат и може да бъде проследена онлайн със симултанен превод. Всеки желаещ може да се регистрира безплатно на https://eusdr2021.sk/virtual/#/s/streamSideEvent/chats?hash=88196af8e58909a730c372b7fd075e5b
Събитието се организира в рамките на 10-ия годишен форум на Европейската стратегия за дунавския регион (EUSDR), а от българска страна презентация на тема: „Моделиране на бъдещите екологични ниши на основните дървесни видове в Югозападна България и потенциални лесовъдски мерки за адаптация на горите“ ще направи доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател в Лесотехническия университет.
В резултат от изменението на климата горите, които през последните 300 години са се развивали под влиянието на човека, вероятно ще претърпят промени. Няколко научни изследвания прогнозират изместване на горските растителни зони, благоприятни за отглеждане на основни стопански дървесни видове като дъб, бук, смърч и т.н. Все още не е ясна степента, до която местните дървесни видове ще успеят да се адаптират към новите условия на средата. Опитът обаче показва, че най-жизнеспособните видове, които успешно се приспособяват към климатичните промени, могат да осигурят и най-добрия генетичен материал за бъдещите гори.
Какво правим в България?
В стремежа си да запазят здрави и жизнеспособни българските гори Югозападното държавно предприятие и природозащитната организация WWF работят съвместно по проекта „Климатично интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа”. В рамките на проекта експерти ще селектират модели за управление на горите, които се прилагат успешно в Централна и Източна Европа и ще ги тестват в няколко демонстрационни обекта.
„Адаптирането на горите към климатичните промени в България ще се случва в няколко аспекта. В горските подотдели с изкуствени насаждения от бял бор ще се провеждат дейности, стимулиращи възобновяване с естествени широколистни видове, с помощта на модерни методи и специализирана горска машина - харвестър. В южните държавни горски стопанства – Петрич, Сандански и Гоце Делчев ще се направят експериментални залесявания с устойчиви на засушаване дървесни видове: космат дъб, пърнар, корков дъб, каменен дъб, валонея, брутски бор, атласки кедър, обикновен кипарис и черен бор. Много важна част от изпълнението на проекта са теренните посещения. Тогава се събира специфична информация за обектите, където ще бъдат приложени иновативните мерки за адаптация“, обясниха Яна Барзова, координатор на проекта за WWF България, и инж. Жулиета Трайкова, асистент по проекта за ЮЗДП.
През изминалия сезон горски експерти от ЮЗДП и WWF проведоха няколко теренни проучвания, по време на които подбраха подходящи обекти за мониторинг на биологичното разнообразие. Той ще започне през следващата година и ще включва наблюдение основно на птици и насекоми.
Състоянието на обектите ще бъде наблюдавано преди и след провеждането на сечите, за да се установи дали те оказват влияние върху консервационно значими видове растения и животни. Голямата цел на ЮЗДП и WWF е постигането на положително въздействие върху тях и техните местообитания, превръщайки изкуствените гори в естествени, като по този начин се осигури и по-голяма устойчивост към промените в климата.
Резултатите от този процес ще бъдат представени на местните лесовъди в рамките на специални семинари и обучения. Проектът също така цели да включи новите мерки в националните планове за управление на горите. Това е от ключово значение за общностите в Югозападна България, тъй като повишаването устойчивостта на горите към променящите се природни условия ще гарантира запазването на техните стопански, водоохранни и екологични функции.
