„Нашите планове не включват окупацията на украински територии“
Тази сутрин Владимир Путин излезе с ново обръщение, в което обяви началото на военна операция в Украйна.
ТАСС публикува пълния текст на речта на президента на Русия, публикуван и на сайта на Кремъл:
„Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!
Днес отново считам за необходимо да се върна към трагичните събития, случващи се в Донбас, и ключовите въпроси за осигуряване на сигурността на самата Русия.
Нека започна с това, което казах в обръщението си от 21 февруари тази година. Говорим за това, което ни предизвиква особено безпокойство и тревога за онези фундаментални заплахи, които година след година, стъпка по стъпка, се създават грубо и безцеремонно от безотговорни политици на Запад спрямо нашата страна. Имам предвид разширяването на блока на НАТО на изток, приближавайки военната му инфраструктура до руските граници.
Известно е, че в продължение на 30 години упорито и търпеливо се опитваме да постигнем споразумение с водещите страни от НАТО за принципите на равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения непрекъснато се сблъскваме или с цинична измама и лъжи, или с опити за натиск и изнудване, докато Северноатлантическият алианс междувременно, въпреки всичките ни протести и опасения, непрекъснато се разширява. Военната машина се движи и, повтарям, се приближава до нашите граници.
Защо се случва всичко това? Откъде идва този нахален маниер на говорене от позицията на собствената изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Откъде идва пренебрежителното отношение към нашите интереси и абсолютно легитимни искания?
Отговорът е ясен, всичко е ясно и очевидно. Съветският съюз в края на 80-те години на миналия век отслабна, а след това напълно се разпадна. Целият ход на събитията тогава е добър урок и за нас днес, който убедително показа, че парализата на силата и волята е първата стъпка към пълна деградация и забрава. Щом загубихме доверие в себе си за известно време и това е всичко, балансът на силите в света се оказа нарушен.
Това доведе до факта, че предишните договори и споразумения вече не са в сила. Убеждаването и молбите не помагат. Всичко, което не подхожда на хегемона, управляващите, се обявява за архаично, остаряло, ненужно. И обратното: всичко, което им се струва полезно, се представя като върховна истина, прокарвана на всяка цена, непременно. Несъгласните се разбиват през коляното.
Това, за което говоря сега, засяга не само Русия и не само нас. Това се отнася за цялата система на международните отношения, а понякога дори и за самите съюзници на САЩ. След разпадането на СССР всъщност започна преразпределението на света и нормите на международното право, които се развиха по това време - и ключовите, основни от тях бяха приети в края на Втората световна война и до голяма степен консолидираха нейните резултати - започнаха да пречат на онези които се обявиха за победител в Студената война.
Разбира се, в практическия живот, в международните отношения, в правилата за тяхното регулиране беше необходимо да се вземат предвид промените в ситуацията в света и самия баланс на силите. Това обаче трябваше да стане професионално, гладко, търпеливо, като се отчитат и зачитат интересите на всички държави и разбира се собствената отговорност. Но не – състояние на еуфория от абсолютно превъзходство, един вид съвременна форма на абсолютизъм и дори на фона на ниско ниво на обща култура и арогантност на тези, които подготвяха, приемаха и прокарваха решения, които са били полезни само за тях. Ситуацията започна да се развива по различен сценарий.
Не е нужно да търсите далеч за примери. Първо, без никаква санкция от Съвета за сигурност на ООН, те извършиха кървава военна операция срещу Белград, използвайки самолети и ракети точно в самия център на Европа. Няколко седмици непрекъснати бомбардировки на цивилни градове, върху поддържаща живота инфраструктура. Трябва да припомним тези факти, иначе някои западни колеги не обичат да си спомнят тези събития и когато говорим за това, предпочитат да посочат не нормите на международното право, а обстоятелствата, които тълкуват както им е удобно.
След това дойде ред на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното използване на военна сила срещу Либия, изкривяването на всички решения на Съвета за сигурност на ООН по либийския въпрос доведоха до пълно унищожаване на държавата, до появата на огромно огнище на международен тероризъм, до факта, че страната се потопи в хуманитарна катастрофа, която не е спирала от много години гражданска война. Трагедията, която обрече стотици хиляди, милиони хора не само в Либия, но и в целия този регион, доведе до масово миграционно изселване от Северна Африка и Близкия изток към Европа.
Подобна съдба беше подготвена и за Сирия. Боевете на западната коалиция на територията на тази страна без съгласието на сирийското правителство и санкцията на Съвета за сигурност на ООН не е нищо друго освен агресия, намеса.
Специално място в тази поредица обаче заема, разбира се, инвазията в Ирак, също без правно основание. Като претекст те избраха надеждна информация, за която се твърди, че е на разположение на Съединените щати за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак. Като доказателство за това публично, пред целия свят, държавният секретар на САЩ разклаща някаква епруветка с бял прах, уверявайки всички, че това е химическото оръжие, което се разработва в Ирак. И тогава се оказа, че всичко това е измама, блъф: в Ирак няма химическо оръжие. Невероятно, изненадващо, но фактът остава. Имаше лъжи на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН. И в резултат - огромни жертви, разрушения, невероятен прилив на тероризъм.
Като цяло се създава впечатлението, че практически навсякъде, в много региони на света, където Западът идва да установи свой ред, резултатът е кървави, незаздравени рани, язви на международния тероризъм и екстремизъм. Всичко, което казах, е най-впечатляващият, но в никакъв случай единственият пример за незачитане на международното право.
В тази поредица има обещания към страната ни да не разширява НАТО дори с един инч на изток. Повтарям - измамиха ме, но казано по-популярно, просто го изхвърлиха. Да, често можете да чуете, че политиката е мръсна работа. Може би, но не в същата степен, не в същата степен. В крайна сметка подобно измамно поведение противоречи не само на принципите на международните отношения, но преди всичко на общопризнатите норми на морала и морала. Къде са справедливостта и истината тук? Просто куп лъжи и лицемерие.
Между другото, самите американски политици, политолози и журналисти пишат и говорят за това, че в рамките на САЩ през последните години се създаде истинска „империя на лъжата“. Трудно е да не се съглася с това - вярно е. Но не бъдете скромни: Съединените щати все още са велика страна, система, формираща сила. Всички нейни сателити не само примирено и послушно се съгласяват, пеят й по всякаква причина, но и копират поведението й, приемат с ентусиазъм правилата, които предлага. Следователно с основателна причина можем уверено да кажем, че целият така наречен западен блок, формиран от Съединените щати по свой образ и подобие, е самата „империя на лъжата“.
Що се отнася до нашата страна, след разпадането на СССР, с цялата безпрецедентна откритост на новата съвременна Русия, готовността да работим честно със САЩ и други западни партньори и в условията на практически едностранно разоръжаване, те веднага се опитаха да ни натиснат, да довършат и да ни унищожат напълно. Точно това се случи през 90-те, в началото на 2000-те, когато така нареченият колективен Запад най-активно подкрепяше сепаратизма и наемническите банди в Южна Русия. Какви жертви, какви загуби ни костваше всичко това тогава, през какви изпитания трябваше да преминем, преди най-накрая да пречупим гърба на международния тероризъм в Кавказ. Ние помним това и никога няма да забравим.
Да, всъщност доскоро опитите да ни използват в свои интереси, да разрушават нашите традиционни ценности и да ни налагат своите псевдоценности, които да разяждат нас, нашите хора отвътре, тези нагласи, които те вече агресивно насаждат в своите страни и които директно водят до деградация и израждане, защото противоречат на самата природа на човека. Няма да стане, никой не го е правил. И сега няма да работи.
Въпреки всичко през декември 2021 г. все пак отново направихме опит да се договорим със САЩ и техните съюзници относно принципите за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко е напразно. Позицията на САЩ не се променя. Те не смятат за необходимо да преговарят с Русия по този ключов за нас въпрос, преследвайки свои собствени цели, пренебрегват нашите интереси.
И разбира се, в тази ситуация имаме въпрос: какво да правим по-нататък, какво да очакваме? Знаем добре от историята как през 40-те и началото на 1941-те години на миналия век Съветският съюз се опитваше по всякакъв начин да предотврати или поне отложи избухването на войната. За тази цел, наред с други неща, той се опита буквално до последно да не провокира потенциален агресор, да не извърши или отложи най-необходимите, очевидни действия за подготовка за отблъскване на неизбежна атака. И тези стъпки, които все пак бяха предприети в крайна сметка, бяха катастрофално закъснели.
В резултат на това страната не беше готова да посрещне напълно нахлуването на нацистка Германия, която нападна родината ни на 22 юни 1941 г., без да обяви война. Врагът е спрян и след това смазан, но с колосална цена. Опит за успокояване на агресора в навечерието на Великата отечествена война се оказа грешка, която струваше скъпо на нашия народ. Още в първите месеци на военните действия загубихме огромни, стратегически важни територии и милиони хора. Втори път няма да допуснем такава грешка, нямаме право.
Тези, които претендират за световно господство, публично, безнаказано и, подчертавам, без основание, обявяват нас, Русия, за свой враг. Всъщност днес те имат големи финансови, научни и технологични, икономически и военни способности. Ние сме наясно с това и обективно оценяваме заплахите, които постоянно ни отправят в икономическата сфера, както и способността ни да се противопоставим на това нагло и постоянно изнудване. Повтарям, оценяваме ги без илюзии, изключително реалистично.
Що се отнася до военната сфера, съвременна Русия, дори след разпадането на СССР и загубата на значителна част от неговия потенциал, днес е една от най-мощните ядрени сили в света и освен това има определени предимства в редица най-новите видове оръжия. В тази връзка никой не трябва да има съмнения, че директна атака срещу страната ни ще доведе до поражение и тежки последици за всеки потенциален агресор.
В същото време технологиите, включително отбранителните, се променят бързо. Лидерството в тази област отминава и ще продължи да сменя ръцете си, но военното развитие на териториите в съседство с нашите граници, ако го позволим, ще остане за десетилетия напред, а може би завинаги и ще създаде непрекъснато нарастваща, абсолютно неприемлива заплаха за Русия.
Дори сега, когато НАТО се разширява на изток, ситуацията за страната ни става все по-лоша и по-опасна всяка година. Освен това през последните дни ръководството на НАТО открито говори за необходимостта от ускоряване, ускоряване на придвижването на инфраструктурата на Алианса до границите на Русия. С други думи, те втвърдяват позицията си. Вече не можем просто да продължим да наблюдаваме случващото се. Би било абсолютно безотговорно от наша страна.
По-нататъшното разширяване на инфраструктурата на Северноатлантическия алианс, започналото военно развитие на териториите на Украйна е неприемливо за нас. Въпросът, разбира се, не е самата организация на НАТО - тя е само инструмент на външната политика на САЩ. Проблемът е, че в съседните на нас територии, ще отбележа, в нашите собствени исторически територии се създава враждебна за нас „анти-Русия“, която е поставена под пълен външен контрол, интензивно се заселва от въоръжените сили на страните от НАТО и е напомпан с най-модерните оръжия.
За Съединените щати и техните съюзници това е така наречената политика на сдържане на Русия, очевидни геополитически дивиденти. А за страната ни това в крайна сметка е въпрос на живот и смърт, въпрос на нашето историческо бъдеще като народ. И това не е преувеличение - вярно е. Това е реална заплаха не само за нашите интереси, но и за самото съществуване на нашата държава, нейния суверенитет. Това е самата червена линия, за която се говори много пъти. Подминаха я.
В тази връзка и за ситуацията в Донбас. Виждаме, че силите, които извършиха държавен преврат в Украйна през 2014 г., завзеха властта и я държат с помощта на всъщност декоративни изборни процедури, най-накрая се отказаха от мирното уреждане на конфликта. В продължение на осем години, безкрайно дълги осем години, ние направихме всичко възможно, за да разрешим ситуацията с мирни, политически средства. Всичко напразно.
Както казах в предишното си обръщение, човек не може да гледа какво се случва там без състрадание. Беше просто невъзможно да издържи всичко това. Трябваше незабавно да се спре този кошмар – геноцида срещу милионите живеещи там хора, които разчитат само на Русия, надяват се само на нас. Именно тези стремежи, чувства, болка на хората бяха за нас основният мотив да вземем решение за признаване на народните републики на Донбас.
Това, което смятам, че е важно да подчертая допълнително. Водещите страни от НАТО, за да постигнат собствените си цели, подкрепят във всичко крайни националисти и неонацисти в Украйна, които от своя страна никога няма да простят на кримчаните и севастополците свободния им избор – обединението с Русия.
Те, разбира се, ще се качат в Крим и точно както в Донбас, с война, за да убият, като наказатели от бандите на украинските националисти, съучастниците на Хитлер, убивали беззащитни хора по време на Великата отечествена война. Те открито заявяват, че предявяват претенции за редица други руски територии.
Целият ход на събитията и анализът на постъпващата информация показва, че сблъсъкът на Русия с тези сили е неизбежен. Въпрос на време е: те се готвят, чакат подходящото време. Сега те също твърдят, че притежават ядрени оръжия. Няма да позволим това да се направи.
Както казах по-рано, след разпадането на СССР Русия прие новите геополитически реалности. Ние уважаваме и ще продължим да се отнасяме с уважение към всички новообразувани страни в постсъветското пространство. Ние уважаваме и ще продължим да уважаваме техния суверенитет и пример за това е помощта, която оказахме на Казахстан, изправен пред трагични събития, с предизвикателство за неговата държавност и цялост. Но Русия не може да се чувства в безопасност, да се развива, да съществува с постоянна заплаха, идваща от територията на съвременна Украйна.
Нека ви напомня, че през 2000-2005 г. ние дадохме военен отпор на терористите в Кавказ, защитихме целостта на нашата държава, спасихме Русия. През 2014 г. те подкрепиха кримчани и севастополци. През 2015 г. въоръжените сили поставяха надеждна бариера пред проникването на терористи от Сирия в Русия. Нямахме друг начин да се защитим.
Същото нещо се случва и сега. На вас и на мен просто не ни е останала друга възможност да защитим Русия, нашия народ, освен тази, която ще бъдем принудени да използваме днес. Обстоятелствата изискват от нас да предприемем решителни и незабавни действия. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.
В тази връзка, в съответствие с член 51 от част 7 от Устава на ООН, със санкцията на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на договорите за приятелство и взаимопомощ, ратифицирани от Федералното събрание на 22 февруари тази година с Донецк Народна република и Луганската народна република, реших да проведа специална военна операция.
Целта е да защити хората, които са били подложени на тормоз и геноцид от режима в Киев в продължение на осем години. И за това ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както и изправяне на правосъдието на онези, които са извършили многобройни кървави престъпления срещу цивилни, включително граждани на Руската федерация.
В същото време нашите планове не включват окупацията на украински територии. Няма да налагаме нищо на никого със сила. В същото време чуваме, че напоследък на Запад се появяват все повече думи, че подписаните от съветския тоталитарен режим документи, които консолидират резултатите от Втората световна война, вече не трябва да се изпълняват. Е, какъв е отговорът на това?
Резултатите от Втората световна война, както и жертвите на нашия народ на олтара на победата над нацизма са свещени. Но това не противоречи на високите ценности на човешките права и свободи, основани на реалностите, които се развиват днес през всички следвоенни десетилетия. Той също така не отменя правото на нациите на самоопределение, залегнало в член 1 от Устава на ООН.
Нека ви напомня, че нито по време на създаването на СССР, нито след Втората световна война, хората, живеещи в определени територии, които са част от съвременна Украйна, никой никога не е питал как самите те искат да уредят живота си. Нашата политика се основава на свободата, свободата на избор всеки сам да определя своето бъдеще и бъдещето на своите деца. И ние считаме за важно това право – правото на избор – да бъде използвано от всички народи, живеещи на територията на днешна Украйна, от всеки, който го желае.
В тази връзка се обръщам към гражданите на Украйна. През 2014 г. Русия беше длъжна да защити жителите на Крим и Севастопол от онези, които вие сами наричате „нацисти“. Кримчани и севастополци направиха своя избор да бъдат с историческата си родина, с Русия и ние подкрепихме това. Повтарям, просто не бихме могли да направим друго.
Днешните събития не са свързани с желанието за накърняване на интересите на Украйна и украинския народ. Те са свързани със защитата на самата Русия от онези, които взеха Украйна за заложници и се опитват да я използват срещу страната ни и нейния народ.
Повтарям, нашите действия са самозащита срещу заплахите, които се създават за нас и от още по-голямо бедствие от това, което се случва днес. Колкото и трудно да е, моля ви да разберете това и призовавам за сътрудничество, за да обърнем тази трагична страница възможно най-скоро и да продължим заедно напред, да не позволяваме на никого да се меси в нашите дела, в нашите отношения, а да да ги изградим сами, така че да създаде необходимите условия за преодоляване на всички проблеми и въпреки наличието на държавни граници да ни укрепи отвътре като цяло. Вярвам в това – в това е нашето бъдеще.
Трябва да се обърна и към военнослужещите от въоръжените сили на Украйна.
Скъпи другари! Вашите бащи, дядовци, прадядовци не са се борили с нацистите, защитаваха общата ни Родина, така че днешните неонацисти завзеха властта в Украйна. Дадохте клетва за вярност на украинския народ, а не на антинародната хунта, която ограбва Украйна и се подиграва със същите тези хора.
Не изпълнявайте престъпните й заповеди. Призовавам ви незабавно да сложите оръжията си и да се приберете вкъщи. Нека обясня: всички военнослужещи от украинската армия, които изпълняват това изискване, ще могат свободно да напуснат зоната на бойните действия и да се върнат при семействата си.
Още веднъж силно подчертавам: цялата отговорност за евентуално кръвопролитие ще бъде изцяло на съвестта на режима, управляващ на територията на Украйна.
Сега няколко важни, много важни думи за тези, които може да се изкушат да се намесят в текущите събития. Който се опитва да ни пречи и още повече да създава заплахи за страната ни, за нашия народ, трябва да знае, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще ви доведе до такива последици, каквито никога не сте изпитвали в историята си. Готови сме за всяко развитие на събитията. Всички необходими решения в тази насока са взети. Надявам се, че ще бъда чут.
Уважаеми граждани на Русия!
Благосъстоянието, самото съществуване на цели държави и народи, техният успех и жизнеспособност винаги произлизат от мощната коренова система на тяхната култура и ценности, опит и традиции на техните предци и, разбира се, пряко зависят от способността за бързо адаптиране към нови условия, постоянно променящ се живот, от сплотеността на обществото, неговата готовност да се консолидира, да събере всички сили, за да продължи напред.
Силите са необходими винаги - винаги, но силата може да бъде с различно качество. Политиката на "империята на лъжата", за която говорих в началото на речта си, се основава предимно на груба, директна сила. В такива случаи казваме: „Сила има, ум не е нужен“.
И ние с вас знаем, че истинската сила е в справедливостта и истината, която е на наша страна. И ако това е така, тогава е трудно да не се съглася с факта, че силата и готовността за борба са в основата на независимостта и суверенитета, са необходимата основа, върху която можете само надеждно да изградите бъдещето си, да изградите своя дом, своето семейство, своята родина..
Скъпи сънародници!
Уверен съм, че войниците и офицерите на руските въоръжени сили, отдадени на своята страна, ще изпълнят професионално и смело своя дълг. Не се съмнявам, че всички нива на управление, специалисти, отговорни за стабилността на нашата икономика, финансовата система, социалната сфера, ръководителите на нашите компании и целия руски бизнес ще действат координирано и ефективно. Разчитам на консолидирана, патриотична позиция на всички парламентарни партии и обществени сили.
В крайна сметка, както винаги е било в историята, съдбата на Русия е в надеждните ръце на нашия многонационален народ. А това означава, че взетите решения ще бъдат изпълнени, поставените цели ще бъдат постигнати, сигурността на нашата Родина ще бъде надеждно гарантирана.
Вярвам във вашата подкрепа, в онази непобедима сила, която ни дава любовта към Отечеството“.
