Значително увеличение на данъчните облекчения за семейства с деца, нова преференция за разходите по детското развитие, по-висок праг за задължителна регистрация по ДДС и облагане на свръхпечалбите в определени икономически сектори са сред основните акценти в предложения от Министерството на финансите нов данъчен пакет.
По време на брифинг в Министерството на финансите заместник-министърът на финансите Людмила Петкова представи промените, които обхващат общо седем закона. По изчисления на ведомството общият ефект от новите мерки върху бюджета възлиза на около 1,4 млрд. евро.
Сред най-значимите предложения са увеличените данъчни облекчения за родители. За семейства с едно дете се предлага размерът им да достигне 5000 евро вместо досегашните 6000 лева. За две деца размерът ще бъде 8000 евро вместо 12 000 лева, а за три и повече деца ще нарасне до 11 000 евро при сегашни 18 000 лева.
Най-съществено увеличение е предвидено за семействата, които отглеждат деца с увреждания. Предлага се размерът на данъчното облекчение да достигне 10 000 евро годишно вместо настоящите 12 000 лева. По думите на Людмила Петкова именно в тази категория увеличението е най-голямо и достига 3864 евро.
За първи път се предлага въвеждането на специално данъчно облекчение, насочено към детското развитие. Мярката ще дава възможност на работещите родители да приспадат разходи за образователни, здравни и спортни дейности на децата си. В обхвата ѝ попадат такси за курсове, спортни занимания, танци и други дейности, свързани с развитието на децата.
Предвидените размери на това ново облекчение са до 2000 евро за едно дете, до 4000 евро за две деца и до 6000 евро за три или повече деца. Родителите ще трябва да съхраняват документи, удостоверяващи извършените разходи, като фактури и касови бележки. Те няма да бъдат прилагани към годишната данъчна декларация, но ще бъдат представяни при евентуална проверка от Националната агенция за приходите.
Според финансовото министерство новата преференция ще има двоен ефект – ще подпомогне работещите семейства и ще насърчи ограничаването на сивата икономика чрез изискването за официално документиране на разходите.
Съществена промяна е предвидена и в Закона за данъка върху добавената стойност. Предлага се прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде повишен от 51 130 евро на 75 000 евро. Мярката е насочена към намаляване на административната тежест върху микро-, малките и стартиращите предприятия и към стимулиране на предприемаческата активност. Възможността за доброволна регистрация по ДДС остава непроменена.
Друг важен акцент е въвеждането на задължителна регистрация по ДДС при определени облагаеми сделки със земя и сгради. Целта е да бъдат ограничени практиките за избягване на начисляването и плащането на данък чрез продажба на имоти преди регистрацията по ДДС.
Предвижда се още въвеждане на задължително електронно фактуриране при местните доставки. Според Министерството на финансите това ще намали административните разходи на бизнеса и ще ограничи възможностите за ДДС измами.
Промени са предвидени и в Закона за корпоративното подоходно облагане. Предлага се материални и нематериални активи на стойност до 1000 евро да се признават директно като разход, без да се амортизират. В момента този праг е 700 лева и не е променян от години.
За бизнеса се предлага и по-благоприятен режим за пренасяне на данъчни загуби. Вместо в рамките на пет години, фирмите ще могат да приспадат загубите си в период от десет години, като приспадането ще бъде ограничено до 70% от положителния финансов резултат за съответната година.
Новите текстове предвиждат и ускорено данъчно амортизиране за инвестиции в технологии, свързани с изкуствен интелект, високопроизводителни компютърни системи и сървърна техника. За тези активи ще бъде позволено двойно по-високо амортизиране през съответната година.
Сред предложенията е и увеличаване на годишната квота за ваучери за храна на електронен носител от 818 млн. евро до 1,5 млрд. евро. Максималният месечен размер на ваучерите се предлага да достигне 200 евро вместо сегашните 102 евро. Същевременно се предвижда облагането им със 7% окончателен данък при източника, като освобождаването от осигурителни вноски се запазва.
Министерството предлага и облагане на свръхпечалбите през 2027 година в няколко сектора – банки, застрахователни и презастрахователни дружества, големи търговски вериги за хранителни стоки, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити.
За база ще бъде използвана средната печалба за периода 2020-2025 година, увеличена с 20%. Разликата между тази референтна стойност и печалбата за 2027 година ще бъде облагана с данък от 33%. Очакванията са чрез тези приходи да бъде осигурено финансиране за новите облекчения за деца и за подкрепата на детското развитие.
В Закона за акцизите и данъчните складове се предлага въвеждане на акциз за автомобили с мощност над 250 киловата. За новите автомобили размерът му ще бъде 10 000 евро плюс по 10 евро за всеки киловат над определения праг. При употребяваните автомобили ще се заплащат 5000 евро плюс по 8 евро за всеки киловат над 250 kW. Изключения са предвидени за линейки, противопожарни автомобили и специализирани превозни средства.
Сериозни промени се предлагат и в Закона за хазарта. Предвижда се увеличение на алтернативния данък за игрални автомати, игрални маси и друго игрално оборудване, както и въвеждане на нови механизми за по-ефективен контрол върху дейността на хазартните оператори.
От 2028 година наземните казина и игрални зали ще дължат държавна такса върху разликата между направените залози и изплатените печалби. Планирано е още изграждането на дистанционна електронна връзка между информационните системи на операторите и Националната агенция за приходите, която ще осигурява автоматичен обмен на данни.
Двойно увеличение е заложено и при вноските за социално отговорно поведение в хазартния сектор. Очакваните приходи от около 15 млн. евро ще бъдат разпределяни поравно между Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката за програми за превенция на хазартната зависимост.
Промените в Закона за местните данъци и такси предвиждат поетапно увеличение на данъчните оценки на недвижимите имоти с общо 100% в рамките на три години. Предлага се увеличението да бъде 30% през 2027 г., 35% през 2028 г. и още 35% през 2029 г.
В същото време действащият механизъм за определяне на таксата за битови отпадъци ще бъде запазен в случаите, когато тя е обвързана с данъчната оценка. Според финансовото министерство все повече общини преминават към принципа „замърсителят плаща“, при който таксата се изчислява според количеството генерирани отпадъци.
Промени се предлагат и в Закона за счетоводството чрез въвеждане на европейските правила за устойчивост. Значително се увеличава прагът за предприятията, които ще бъдат задължени да изготвят доклади за устойчивост, което според Министерството на финансите ще намали административната тежест върху бизнеса.
В целия данъчен пакет е заложена и актуализация на глобите и имуществените санкции. Аргументът е, че голяма част от тях не са променяни от 2006 година и вече не изпълняват достатъчно ефективно своя възпиращ ефект.
