Организираната от БСП-Кюстендил дискусия на тема „Българската идентичност и съвременните предизвикателства пред нея” предизвика голям интерес сред Кюстендилската общност. Дискусията прерасна в оживен дебат.
Най-обсъжданите въпроси бяха за измененията в училищните програми и подмяната на историята. В България има учени които твърдят, че националната история и в частност темата за турското робство не бива да се променят/подменят, но фактите от последните години говорят за обратното. Налице са издадени учебници с подменена история „робството” се преобразува е „съжителство” или „присъствие”.
Преобладаващото мнение по време на дискусията е, че за въпросния период основната класификация „робство” и че в интерес на националната идентичност тази квалификация не бива да се променя. Смисълът на историята не е ли да казва истината, не трябва ли да се поучаваме от истинското минало, а не от фалшифицираното.
Историята трябва да служи на обществото, а не на политиката. Нашето общество е доказвало многократно, че притежава огромна сила и дух. Вярваме, че и сега българският народ ще намери необходимата сила, за да се справим с поредния опит за заличаване на нашата народна памет.
В разговора за националната ни идентичност се засегна и въпроса „ Кои сме ние”. Националната идентичност обединява национални черти (език, религия, обичаи, традиции и др.), които правят нацията специфична и отличима с национално самосъзнание.
Един от обобщените изводи на дискусията е, че съхранението и развитието на българската национална идентичност предполагат запазването и развитието на моралните ценности на българския народ.
Нравствената култура на българския народ като „култура на нравите и обичаите” придобива ключово значение за съхранение на националната ни идентичност, бе единодушното мнение по време на дискусията.
