Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те поставят акцент върху необходимостта от по-строги правила, ограничения и оценка на въздействието върху психичното здраве, особено при малолетни и непълнолетни.
Според Радев рекламите на цифрови хазартни игри се разпространяват бързо чрез социалните мрежи, инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране, като представят хазарта като „успешен модел“, развлечение или начин за забогатяване. Това, по думите му, създава изкривена представа за риск, шанс и пари сред децата и младежите. Той уточнява, че въпросът към ЕК, внесен още в края на април, обединява представители от различни държави и политически групи. Евродепутатите посочват, че въпреки съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт остава недостатъчно контролирана по отношение на проверка на възрастта, съдържанието и честотата на излагане.
Научни изследвания показват, че интернет хазартът крие риск от пристрастяване, тревожност, депресивни състояния и други разстройства, като засяга не само играчите, но и техните семейства и социална среда.
В официалния отговор на Европейската комисия, изпратен от името на изпълнителния заместник‑председател Хена Виркунен, се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните. Комисията припомня, че Законодателният акт за цифровите услуги изисква платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Насърчават се и механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта.
ЕК допълва, че се работи по новия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който трябва да запълни пропуски в европейските правила. В процеса ще бъдат използвани и изводите от предстоящия анализ на експертната група по безопасност на децата онлайн.
Комисията напомня, че гражданите могат да подават сигнали за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите в националното законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.
