Държавен архив – Кюстендил, представя дигитална изложба на тема: „Кадри от посещението на Карл I в Кюстендил на 18 май 1918 г. (по документи на Държавен архив – Кюстендил)“. Инициативата е по повод 105 години от паметното събитие и във връзка с 60-годишнината на Държавен архив – Кюстендил.
Дигиталните копия на снимките, използвани в слайдовете, са от фонд №239К „Военни снимки – Кюстендил (1877 – 1944)“, съобщават от архива.
Карл I Франц Йозеф (1887 – 1922) е австрийски император (1916 – 1918), крал на Бохемия (1916 – 1918) като Карл III и крал на Унгария (1916 – 1918, по право 1916 – 1920) като Карой IV. Последен представител на династията Хабсбурги. Женен е за италианската принцеса Зита Бурбон – Пармска (1892 – 1989). Императрица Зита е еднокръвна сестра на българската княгиня Мария – Луиза, съпругата на цар Фердинанд I.
На 18 май 1918 г. австрийският император Карл I заедно с цар Фердинанд посещава Главната квартира на действащата армия в Кюстендил, като предишния ден е в София, придружаван от съпругата си Зита.
В дневника си от 1918 г. кюстендилската поетеса Веса Паспалеева описва това бележито историческо събитие в Кюстендил – визитата на Карл I на 18 май 1918 г.: „Целият град е в трескаво очакване … О, колко личности бяха нахлули с гладко изгладени рединготи, вмирисани на нафталин… може би неизвадени от сватбата или пък от Коледа на Коледа – обличани и пак грижливо оставяни в очакване за славни дни… Но да оставим фраковете и медалите…
След тричасово напрегнато чакане и безгранично любопитство топовият салют извести пристигането на височайшите гости… Едно общо раздвижване и почит – силно издаване напред, което бе отблъснато от множеството блестящи на слънцето щикове… Всред бурни овации и ураган от цветя негово апостолическо и кралско величество австрийският император мина, обкръжен от няколко лица и след неговия автомобил – плеяда от други, носещи надути питки, по-скоро тлъстички членове на безконечната свита…
Безбожно измъчване на войниците да дефилират пред гостите… Ах, ами четвъртият стар подпоручик – някогашният мой добър учител! Нима мога да забравя как отчаяно маршируваше… О, българска военна слава! О, бранна суета!…“
