Десетгодишни деца наобиколиха поредния кюстендилски автобус, спрял за кратък пазар пред магазинче край пътя Кюстендил-Крива Паланка.
От съботна разходка до малкото съседно градче се връщаше голямата група кюстендилци от женско дружество „Майчина любов“ и клуб „Вяра, Надежда и Любов“.
Децата пресрещнаха екскурзиантите с въпроси „Имате ли мартеници?“.
Хората се трогнаха, започнаха да свалят своите мартенички и да търсят по чантите си, кой българин в тези предпролетни дни не носи мартенички? Трите мили момчета – Мартин, Теодор и Дамян, и момичето с тях – Елисавета, са ученици в училище „Йоаким Кършовски“ в село Жидилово, което е сгушено в северното подножие на Осоговската планина, на 7 км. от Крива паланка по пътя за Кюстендил.
Според сведенията на историка Васил Кънчов, в 1900 година в селото живеят 826 българи-християни – това е всичкото население.
И до днес традиционният селски събор е на празника на светите братя Кирил и Методий 24 май, но жителите са почти три пъти по-малко, но пък си е запазило училището.
Накичени по дрешките и на ръчичките си с мартеници, децата искрено им се радват.
„Нямате ли тук мартеници? – питат ги кюстендилци. Не, нямаме. А знаете ли какво се прави с мартеничките като отмине месец март? Като дойде щъркольо, се връзват на дърветата“, отговаря Мартин, а Елисавета добавя, че се връзват на цъфнало дърво. И да не са видели още щъркела, щом има цъфнало дърво – може.
„Знаете ли кой е Левски?“ – продължават кюстендилските въпроси към децата. Те се смущават: не учиме това. А Ботев? И това не учиме. А Кирил и Методий знаете ли кои са? – А, това го учиме“, отговарят вече радостно притеснените допреди малко дечица и не получават повече въпроси, да не се усложни работата.
Последва снимката, която и фотографът, и моделите правят с удоволствие.
И вече е ясно – за следващата Баба Марта кюстендилци ще донесат тук мартенички специално за новите си приятели от Жидилово.
