Празникът най-вероятно е древен езически обичай, запазен единствено от българите. На 1 март всичко живо - хора, дървета, животни трябва да се закичват с мартеници, направени в бял и червен цвят, за здраве и успех. Мартеницата се сваля при виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или на цъфнало дръвче. В някои райони има традиция се носи до 9-ти март - църковния празник Свети 40 мъченици, или до 25-ти март - църковния празник Благовещение.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет - мартеница, която нарича за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 март, когато започва новата стопанска година. Традиционната мартеница се прави от два пресукани конеца - червен и бял.
В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. В народните представи баба Марта - весела и сърдита се свързва с настъпването на пролетта, затова във фолклора март е наричан "женски месец". Старите хората казвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце.
Етнографски проучвания отчитат, че обичаят в българските земи изисква в първия ден от пролетния месец всички да се закичват с мартеници, направени от усукан бял и червен цвят, за здраве, успех, плодовитост и против уроки. Белият цвят е символ на чистота и невинност, на радост. Червеното е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването и раждането.
Ако правите сам мартеница, конецът задължително се усуква наляво. В Родопите мартениците се правят от много цветове, в Софийско част от основните цветове са синьо и червено. Синият цвят е свързан с небето и водата. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта.
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
Народните суеверия за червения цвят са, че е магично средство за предпазване от болести - затова на млади жени, момичета и децата, са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила. /calendar.dir.bg/
