Въпреки обнадеждаващото начало на 2025 г., белязано от пълноправното присъединяване на България към Шенген и подаването на молба за членство в еврозоната, годината завършва с поредица от неблагоприятни оценки.
Това показват данните от регулярното национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“.
Последните данни от националното представително проучване на „Алфа Рисърч“ показват, че президентът Румен Радев продължава да заема водещи позиции по институционален рейтинг, но не остава изолиран от общата негативна тенденция. Доверието в него намалява с 4 пункта до 35%, при 33% недоверие и 32% неутрално отношение. Радев запазва подкрепата на избиратели от БСП и националистически формации, но критиките му към въвеждането на еврото и позициите по геополитически теми отблъскват част от проевропейски настроените граждани.
Недоверието към съдебната система остава на традиционно високи нива. Най-ниски оценки получава и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов – едва 4% положителни мнения срещу 58% отрицателни. Одобрението за работата на съда достига 14%, докато неодобрението е 53%.
Политическата динамика през последните месеци води до значителни размествания в електоралните нагласи и очертава вероятността за нов фрагментиран парламент.
ГЕРБ губи над 4 пункта подкрепа, но остава първа политическа сила с 21.4% от твърдо решилите да гласуват. Предстои да стане ясно дали оставката на кабинета, обявена от Бойко Борисов като „спасителна акция“, ще успее да ограничи ерозията в доверието към партията. Самият Борисов запазва доверие от 21.6%, но недоверието към него нараства до 58.8%.
ПП–ДБ бележат ръст след подкрепата си за масовите протести. Коалицията достига 17.8% от потенциалния вот. Личните рейтинги на лидерите остават стабилни: Асен Василев – 14.6% доверие, Ивайло Мирчев – 14.4%, Божидар Божанов – 12.9%, а Атанас Атанасов – 8.2%.
„Възраждане“ запазва трета позиция с 11.6% подкрепа. Лидерът Костадин Костадинов получава 10.8% доверие при 60% недоверие.
ДПС – Ново начало отстъпва на четвърто място с 9.4%. Делян Пеевски остава политикът с най-високо недоверие – 80.3% срещу 5.6% доверие.
БСП и ИТН са сред най-силно засегнатите от обществената динамика. Социалистите падат до 4.9%, а лидерът Атанас Зафиров има 8.4% одобрение. ИТН получава 3.8% подкрепа, а доверието в Слави Трифонов спада до 7.6%.
МЕЧ събира 4.2% и остава с неясни шансове за парламентарно участие. Доверието към Радостин Василев е 10.2%. „Величие“ (2.1%) и АПС (1.6%) остават под прага за влизане в Народното събрание.
Проучването откроява и два ключови фактора, които могат да променят картината при евентуални предсрочни избори през пролетта:
- Избирателна активност: Готовността за участие във вот се увеличава с 5–7 пункта след протестите и оставката на правителството. Това може да доведе до допълнителни 300–500 хиляди гласуващи. Неясно остава поведението на активно протестиращото поколение Z.
- Вот за партии извън парламента: Почти 10% от заявилите, че ще гласуват, планират да подкрепят други формации, а 13.3% все още не са решили. Тези дялове са достатъчно значими, за да предизвикат сериозни размествания.
