На 29 юли 1014 г. се извършва една от най-жестоките битки в средновековната българска история, между цар Самуил и Василиий Втори при с. Ключ. Именно тук се случва кулминацията във войната между България и Византия.
Това е една кръвопролитна война, която започва в края на 10 век и продължава до 11 век. Василий Втори предприема в 986 г. поход срещу българите след провала на ромеите при Траянова врата, когато Самуил е провъзгласен за цар и установява своето средище в Охрид.
Между Беласица и Огражден се намира с. Ключ, където войските на Василий се натъкват на непреодолими, масивни, дървени укрепления, пълководецът Никифор не открива обходен път, но успява да изненада българите в гръб, където претърпяват тежко поражение.
Загиналите са много, а останалите самуилови войници са ослепени, за което Василий е наречен в българската историята "българоубиец".
След гледката на ослепените си войници цар Самуил получава инфаркт и умира. Така България губи независимостта си и попада под византийско владение близо 2 века и това е една от най-трагичните страници в нашата история и най-варварският акт в борбата на двама страховити мъже е пълководци в тогавашна Европа – участници в Беласишката битка.
За цар Самуил легенди се носят и песни се пеят, защото с три пъти по-малобройни сили той успява да унищожи 1/5 от ромеите и да погубят в битката един от любимите пълководци на Василий – Теофилакт, чиято загуба го съкрушава.
Нека си извадим изводи от тези исторически факти, от войните, които носят смърт и разруха и са пагубни както за завоевателите, така и за победените!
Димитър Бръчков
Кмет на община Петрич
