3 от последните 6 шампионата бяха спечелени от Испания
Давайте шестата! Това са думите, които придружават всички съобщения, показвани от младежкия национален отбор на Испания по време на европейското първенство за 21-годишни. Ако успеят, фуриите ще излязат еднолично на върха по титли във вечната ранглиста. В момента те споделят първото място с Италия, но след като адзурите вече отпаднаха от надпреварата, момчетата на Санти Дения са оставени още по-сами в битката за трофея, който ще продължи времето на ясна испанска доминация.
Но каквото и да се случи в предстоящия мач срещу Украйна, истината е, че футболът в Испания е повод за завист на целия континент. А тази възрастова група е най-важна, защото е последното стъпало преди достигането до мъжкия отбор. Ако погледнем назад, няма нито една страна, която да се доближи до рекордите, които младите фурии са постигнали само през последните 12 години.
Като начало, без да знаем как ще завърши надпреварата в Румъния и Грузия, трябва да се помни, че 3 от последните 6 шампионата бяха спечелени от Испания U21 (2011, 2013, 2019). Това е постижение, до което за същия период само Германия може да се доближи с двете си отличия (2017, 2021). Но ако отидем отвъд титлите, немците не са в състояние да се конкурират с фуриите, които за посочения период имат още един финал (2017) и вече два полуфинала (2021, 2023). На този фон Бундестимът добавя само един финал и полуфинал към двата трофея.
Относно Италия, която в исторически план има 5 купи при 21-годишните, там се вижда голям спад със само един финал, при това загубен от Испания през 2013 г. в Израел. Французите са още по-назад. За 13 години петлите имат едва един полуфинал при младежите през 2019 г. Тогава загубиха именно от фуриите.
В подобна ситуация са англичаните, които сега са на полуфинал, но за повече от декада могат да се похвалят само с още едно влизане в Топ 4 (през 2017). Португалия пък стигна цели два финала, но ги загуби от Швеция (2015) и Германия (2021).
Като се има предвид постигнатото, селекционерът Санти Дения признава: „Това отразява качеството на испанския футбол. Опитваме се да имаме модел на игра и да се подобряваме във всеки мач. Вече видяхме колко е трудно да отидеш на полуфинал“. Самите футболисти също оценяват това, което преживяват. „Всеки двубой в турнира е като финал. Този с Швейцария бе най-трудният, но нивото, на което всички играят, е изключително високо“, коментира защитникът Йон Пачеко.
Вратарят Арнау Тенас пък припомня: „Испания винаги има силни набори, но такива като Германия, Белгия, Италия вече ги няма… Те също трябваше да са на полуфинал. Затова сме много щастливи, сега е време да продължим“.
И ако титлите са нещо по-второстепенно в ниските възрасти, не трябва да забравяме, че последната Лига на нациите бе спечелена от Испания с Гави и Йереми Пино в стартовите 11 плюс Ансу Фати на пейката. Тримата все още имаха правото да попаднат в състава и на младежите. Същото важи за Ерик Гарсия, Балде, Педри, Феран Торес и Нико Уилямс, които въпреки крехката си възраст вече са при мъжете, но явно дори без тях на младите фурии не им липсва класа. /Тема спорт/
