През 2021 г. в страната практикуват общо 29 604 лекари
Един от важните показатели за състоянието на здравните услуги на местно ниво е достъпът на населението до медицински лица. Ето защо тази седмица в „265 истории за икономика“ представяме съотношението между броя на населението и броя на лекарите във всяка една от общините (ниските стойности на индикатора означават по-добър достъп). Върху този индикатор влияние оказват както броят на лекарите на местно ниво, така и демографските процеси. Използваните данни са от базата на НСИ за периода до 2021 г. включително.
За поредна година община Плевен се нарежда на челната позиция, като там на един лекар се падат едва 90 души. Следват общините Панагюрище (107 души/лекар), Пловдив (117 души/лекар), Варна (153 души/лекар) и Стара Загора (156 души/лекар). Столицата се нарежда на единадесето място, като там на всеки лекар има 184 жители.
Причината за по-добрия достъп до лекари в отделни общини се свързва много често с два фактора – наличие на медицински университет, който влияе в посока концентриране на лекари в населеното място, което обслужва освен местни пациенти и такива от съседни общини, и наличие на големи болници и лечебни заведения, в които работят лекари с различни специалности.
В другия край на класацията са общини като Сливо поле, Аврен и Главиница, във всяка от която на единствен лекар се падат над 9000 души - цялото население на общината при наличен единствен лекар. В общо 14 общини няма нито един лекар, което е с две повече от предходната 2020 г. В тези общини достъпът до медицинска грижа е крайно ограничен и те разчитат на лечение в съседни общини, а за по-сложни медицински процедури и лечение – пътуват до областни центрове с големи болници, дори до столицата.
През 2021 г. в страната практикуват общо 29 604 лекари, като броят им е почти непроменен през предходните четири години. На всеки лекар се падат по 232 души от населението, като само в 26 общини съотношението е под тази стойност. Важно е да се спомене обаче, че в тази статистика се причисляват и приблизително още 2000 лекари, които не влизат в данните за отделните общини, като това леко подобрява резултата за цялата страна. Това са лекарите от град София, които обслужват областта, както и тези, които не са разпределени в конкретна община или област.
Интересно е да се разгледа как се променя достъпът до лекари във времето. Между 2020 г. и 2021 г. той се подобрява в 143 общини, в 107 се влошава, а в 13 остава непроменен, като това се дължи на факта, че и през двете години в тях няма никакви лекари, с изключение на случая на община Добричка. В две общини, Бобошево и Якимово, от 2021 г. вече не практикува лекар - това показва колко зависими са малките общини от единствения лекар, обслужващ общината.
С най-голям темп се свива съотношението в общините Гърмен (-37,3%), Батак (-26,7%) и Белослав (-22,7%), а най-чувствително нараства в Пордим (234,4%), Годеч (106,8%) и Кубрат (72,5%), като в повечето от тези случаи големите процентни разлики са резултат на промяна от порядъка на няколко лекари. На национално ниво достъпът до лекари се подобрява леко, като през 2021 г. средно на един лекар се падат по 0,4% по-малко жители спрямо 2020 г.
В по-дълъг хоризонт от пет години картината е подобна. В малко над половината общини (136) средният брой население на един лекар намалява от 2017 г. до 2021 г. Спадът в съотношението е най-голям в общините Созопол (-59,3%), Радомир (-48%) и Горна Малина (-44,2%), а най-много расте в Аврен (415,8%), Главиница (184,6%) и Годеч (163,9%). В 8 общини то не се променя, защото в тях не е имало лекар нито през 2017, нито през 2021 г., а още 6 общини бележат спад от 100%, тъй през периода са изгубили всичките си практикуващи лекари. Опан е единствената община, в която през 2017 г. няма лекари, но през 2021 г. вече практикува такъв.
В останалите 114 общини натовареността на лекарите расте. Общо за страната съотношението на населението спрямо лекарите се е подобрило в последните четири години, като на един лекар са се падали средно по 2,7% по-малко пациенти в сравнение с 2017 г. Това подобрение се дължи най-вече на свиването на населението, предвид че общият брой лекари в страната е почти един и същ през периода.
В заключение ще отбележим, че достъпът до лекари и здравна грижа в България сам по себе си не е критично зле, но остават нерешените проблеми в здравеопазването и регионалното му осигуряване, а именно поддържане на устойчива мрежа на лечебни заведения, адекватни механизми на финансиране и най-вече – качествена здравна услуга.
