Той стана посредник в спасяването на близките си с посланието „Ние сме на дъното“, идващо от останките.
Лютфу Ябаш, който живее в Малатия, една от провинциите, засегнати от земетресенията, помогна за спасяването на роднините си от развалините с подкрепата на екипите, които той ръководи след съобщението „Ние сме на дъното, все още не сме намерени“ на мобилния телефон на дъщеря си.
Семейство Ябаш, едно от оцелелите след земетресението, е отседнало в къща за гости в Коня.
Лютфю Ябаш заедно със семейството си излизат на безопасно място от апартамента, съобщава ТРТ.
След известно време Ябаш научил, че сградата, в която живеели брат му и семейството му, е разрушена и се втурнал да помогне.
Ябаш насочи екипите за търсене и спасяване със съобщението „Ние сме на дъното“, изпратено от неговия племенник до телефона на дъщеря му.
В резултат на работата братът, съпругата и 2-ма племенници на Ябаш бяха спасени живи.
„Когато видях къщата, казах, че няма начин някой да излезе жив“, споделя Ябаш.
Ябаш каза на кореспондента на АА , че моментът на земетресението е бил много плашещ.
„Когато научихме, че къщата на брат ми е разрушена, веднага отидохме да помогнем. Когато видях къщата, казах, че няма как някой да излезе изпод нея. Шестетажната сграда е паднала изцяло. Моят племенник, който беше под развалините, изпрати съобщение до дъщеря ми. Бяхме отчаяни да видим дали са живи и за щастие ги намерихме, те са в добро състояние.“
Съобщенията на семейството с близките им под развалините гласят:
Мелике под развалините: „На дъното сме, още не сме излезли“.
Серап, дъщеря на Лютфу Ябаш: „Има ли някакъв звук? Не изключвайте батерията, опитайте се да извикате, когато чуете звуците, добре ли сте?“
Мелике : „Да, има машинен шум“
Серап: „Можеш ли да дишаш? Как си? Извикай! Опитваме се да те чуем.“
Мелике: „Добре, да.“
Серап: „Добре, не се страхувай.“
Мелике: „Крещим“
Серап: „Ще излезеш, не се изморявай много, викай от време на време, викай, когато звукът се приближи.“
Мелике : „Остават 22% на батерията ми“
Серап: „Не пишете на никого точно сега, викайте, когато гласовете са твърде близо.“
Серап: „Не пиши на никого в продължение на половин час. Просто издавай звук от време на време.“
Мелике: „Добре“
Серап: „Как си? Добре ли си? Има ли звук? Телефонът ти включен ли е? Извикай, хайде, надявам се, че ще те извадят.“
Мелике : „Добре, батерията ми е 5%“
Серап: „Чувате ли звуците? Викайте, не се изтощавайте.“
Мелике : „Батерията ми е на свършване, свържете се с нас отново.“
Серап: „Добре, добре. Чуваш ли гласове? Извикай, добре ли си?“
