Това китно, древно българско село, сгушено между планините Пирин, Рила и Родопа, напълно е заслужило думите, изречени за него: „Който не е Добърско видял, напразно е живял“.
За него песни се пеят, сътворени и в миналото, и днес; за него легенди се разказват още от Самуилово време — за ослепените Самуилови войни, които изцерявали очите си с лековитата вода от най-древната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, запазена и до днес, където сред различните светци и икони се откроява Исус Христос в ракета.
Уредничката на другата древна църква, Магдалина Захариева, разказва историята на църквата срещу нея, създадена през 1122 г. и изографисана през 1614 г., където има едно от най-древните български знамена.
Ето и думите на местния автор Георги Иванов Попов, изписани върху чешмата пред църквата, призната за световен паметник на културата: „От тебе кът роден започва простора, ти храм си, светиня! Пред теб коленича, ти караш душата света да обича! И птицата в мене събуждаш да пее, за тебе сърцето до гроб ще милее.“
Центърът на селото беше украсен с табла, които съдържат древни снимки от богатата история на Добърско, както и от техните певчески и танцувални състави и Добърските баби — вече повече от 50 години на сцена — които се смятат за живото творческо наследство, и от НЧ „Победа“ и др. Терасите на къщите бяха украсени с пъстри черги и китеници. Не липсваше и уникалният дъб, който вече е на повече от 500 години, и други природни дадености.
Местната учителка, носителка на медали и отличия, Мария Бучкова беше изработила сама и донесла в родното Добърско чак от гр. Кюстендил две големи табла, облепени със статии, писани през годините за историческото Добърско и неговите лични хора — като народната певица баба Рада Корунова, Цинзовия род и др.
Организацията на кмета Янис Будин беше много добре обмислена и осъществена. Бяха представени пъстри, прекрасни детски рисунки, рисувани от малките детски ръчички на добърските деца; с благотворителна цел се продаваха и билетчета за построяване на нов параклис.
Кметът Янис Будин откри земляческата среща пред очите на голямото мнозинство от хора, дошли от близо и далеч да уважат този хубав празник, с кратка смислена реч, като наблегна на новото поколение, което сега расте — да запалим искрата към родното място и към всичко родно.
Песните, които извираха непрекъснато, бяха също така много обмислени и въздействащи — за Райна Поп Георгиева, за Миле Поп Йорданов, за Ивано, Иванке и др. Доказаха своите танцови и певчески способности русалиите от мъжката фолклорна група от с. Бачево, с корени от Добърско, и мн. др. Пя се и за Гоце, и за Яне, и за нашите братя и сестри, разделени от тая пуста граница.
Младият музикант Александър Бучков, с корени от това уникално село, изпълни впечатляващ танц с барабан — с впечатляващ хъс и ентусиазъм. Народният певец Карамфил Божиков беше върхът на концерта, който пя с жар и талант. Мария Бучкова, която изнесе пламенна реч за родното си място, взе микрофона от Карамфил Божиков и продължи да поздравява хората и организаторите от кметството.
Този ден беше изпълнен с безброй много хора, дошли от близо и далеч — усмихнати, дружелюбни, щастливи, и по всичко личеше, че тук всички са роднини, познават се и се обичат. Програмата се водеше от Александра Бучкова, която също поздрави множеството с „добре дошли“. Публиката се наслади на богата художествена и фолклорна програма, включително песента за Македония, която раздели братя и сестри.
Най-интересното, което впечатли, е, че Добърско е обиколено от 9 оброчища, които носят следните имена: „Св. Илия“, „Смолската църква“, „Гергевата църква“, „Св. Богородица“, „Св. Димитър“, „Копана църква“, „Атанасова църква“ и „Петрово въже“, за която има легенда. Там, на това място, се събирали младите, за да са по-далеч от турците, и един влюбен момък връзва въже, за да полюлее своята любима, но въжето се превърта и тя пада в пропастта. Момъкът завършва живота си след нея. Затова тази църква е наречена „Петрово въже“.
На това хубаво тържество, дори и поканени, не дойдоха никакви представители от местната власт на Благоевград, Банско, Добринище, Разлог и др., което беше обидно за хората. И те си задават въпроса дали тези властимащи уважават родната история и развитие на Добърско, защото и легендата за създаването им от братята Бано и Добри, и корените им са тръгнали оттук.
