Управляващите повториха срамния сценарий от 3 март, когато целта беше президентът да не се качи на Шипка
Управляващите повториха срамния сценарий от 3 март, когато всички планирани чествания и в столицата, и в страната бяха разрешени и се проведоха, а целта беше президентът да не се качи на Шипка и да не говори. Това заяви Румен Радев днес в отговор на журналистически въпрос. Президентът е на връх Шипка по повод отбелязването на 143 години от Шипченската епопея.
Ако беше толкова загрижена за здравето на хората, властта нямаше да проведе своето масово партийно струпване преди няколко седмици, допълни държавният глава.
„Честванията на Шипка са вековна традиция. Тук се ражда свободна България“, изтъкна Румен Радев. „Всеки български гражданин има право да изрази своята свободна воля и да почете този празник“, беше категоричен той.
Румен Радев отново подчерта, че пътят към конституционни промени минава през незабавната оставка на правителството и главния прокурор, саморазпускане на парламента и предсрочни избори. Предложенията за промени в основния закон целят единствено печелене на време и бетониране на статуквото, коментира той.
„Мафията се опитва да вкара България в глух коловоз. Опитва се да скрие корупцията, чекмеджетата, записите, беззаконията, рекета зад неграмотните брътвежи за нова Конституция“, посочи още държавният глава. По думите му днешният парламент вече е загубил легитимност и достойнство.
Помолен да коментира проекта за нова Конституция на управляващите Румен Радев призова да не се попада в капана на премиера. „Всичко това е с цел да има дебат, да се печели време. Целта е и личното спасение на министър-председателя за сметка на обществото“, категоричен беше държавният глава. По негови думи дебати за конституционни промени трябва да се проведат, но след подаването на оставки.
Държавният глава и стотици граждани отбелязаха 143-годишнината от Шипченската епопея пред Паметника на свободата на историческия връх
Ето и словото на президента:
Скъпи сънародници,
Скъпи българи,
143 години България цяла гледа Шипка с преклонение. И днес хиляди изкачихте този връх, за да докажете, че достойнството стои по-високо от страха и забраните.
Родината възкръсна на картата на Европа благодарение на победата на Русия над Османската империя. Но именно тук, в августовския зной на 1877 година нашите опълченци доказаха, че народът ни заслужава свободата си.
„Шепата спартанци“, които ще отрежат пътя на аскера към Северна България, са наши сънародници от Русия, днешна Украйна и Молдова, от Румъния и Сърбия. Хъшове, бежанци от въстанията и емигранти от поробена България. Някои дори не са виждали Родината, за която ще дадат живота си.
Тези поборници за свободата не се питаха дали има смисъл да се борят?
Те не се убеждаваха един другиго, че всяко усилие е обречено, както често правим днес.
Тях не ги блазнеше удобството да бъдат зрители на националната история. Да изчакат събитията. Да четат вестници и да спорят в кръчми и кафенета.
Пет века не изтриха тяхното самочувствие на достойни българи и те не чакаха да чуят какво мислят Великите сили за свободата българска. Нито разчитаха на тях.
Те не се надяваха на никакви привилегии и облаги, а някои доживяха дните си в мизерия.
Вековете на робството не угасиха вярата им, че е възможна свободна и справедлива България.
Нашите опълченци не се криеха зад гърба на могъщата армия на Царя Освободител, в очакване тя да донесе тяхната свобода. По тези скали, по тези урви, те воюваха и умираха, отдавайки живота си, но никога не се предадоха. Воюваха и умираха, за да докажат, че народът ни е достоен за свободата и платиха с живота си за тази свобода.
С този несломим дух, с тази вяра в собствените сили, с това единение в делото опълченци и възрожденци възкресиха Отечеството.
С този дух, вяра и единение ще успеем и всички ние, техните потомци, които днес се борим за една свободна и справедлива България!
Поклон пред героите!
Да живее България!".
