Изборният ден донесе и жегата
Изборите минаха и заминаха, редят се конфигурации за кабинет, подават се оставки, анализират се загубите.
Истината е, че Югозападна България прие кротко и спокойно изборния месец. С не особено големи вълнения бяха посрещнати лидерите на партиите и водачите на листи. Апатията на хората пролича и в самия изборен ден, когато смесените райони показаха задоволителна, дори добра активност на фона на областния център.
Ниската избирателна активност в цялата страна би следвало да е червената лампа за политиците, които утрешния ден, както се коментира – дори още есента, отново ще пристигнат в област Благоевград, подсещайки се, че тук също има хора.
Кампанията започна с представянето на водачите, като нито един от тях не е роден в областта. Дори и такива, които живеят тук постоянно, нямат корени в Пиринска Македония.
Реденето на листи бе трудно за някои формации и имаше затишие, което до последния ден преди регистрацията в РИК, учуди журналистите. Отново профилните снимки във фейсбук бяха сменени с красиви костюмирани лица с число под усмивката им. В листите влязоха вече познати играчи или такива, които познаваме от социалния ни живот и за тях се запитаме защо изобщо го правят.
Пълнежът в листите представи за поредна година различни личности, които бяха описвани като „студент“, „майка на две деца“, „бизнесмен“ – визирайки собственик на дюнерджийница, например.
Кампанията протече по устав за традиционните партии като ГЕРБ и БСП. Те се срещаха с електората си. Нинова посети Югозапада няколко пъти, а най-силна подкрепа партията сякаш даваше за кандидата от Гоце Делчев. Разбираемо предвид успешната политическа кариера на Богдан Боцев, който се отказа да участва в тазгодишната надпревара, и най-дълголетния кмет в Града – Владимир Москов, който е и заместник-председател на БСП. Отново читалищата бяха средище на агитация и диалози.
ГЕРБ от своя страна посрещнаха лидера си в спортната зала на Сандански – както винаги. А резултатът, в който последния стана първи – не учуди никого.
ГЕРБ показа силни резултати в Сандански и Петрич, БСП – в Гоце Делчев.
ПП-ДБ заложиха на Андрей Цеков, който в областта сякаш не бе разпознат силно, за разлика от ежегодните водачи като Росен Желязков и Корнелия Нинова.
От партията на Промяната заложиха не само на екстравагантните плакати и билборди, които се наложи да бъдат премахнати, но и на кампания с кукери, народна музика, разговор на чаша с лимонада, вестници вместо флаери.
От ДПС не изненадаха никого със средоточаването си в четирите „техни“ общини и организирането на веселби за народа.
И ако всички до тук изброени партии имат значителен спад в подкрепата си, то ДПС успя да увеличи значително броя на гласовете с цели над 6000. Това сякаш бе предизвестено от разместванията в партията, които станаха през февруари.
Възраждане отново заложиха на адвокат Цвета Рангелова, която има опит в няколко Народни събрания. Тошко Йорданов пък поведе ИТН, но и двете формации не успяха да привлекат достатъчно гласове за поне още един мандат.
В деня на изборите освен невероятната жега навън, в Симитли също бе горещо. 180 са сигналите, които коалиция ЦЕНТЪР подаде в РИК само за няколко часа – от 9 до 19. С което буквално на всеки две минути вдигаха накрак Комисията. Доста от членовете бяха видимо уморени и леко ядосани на съпартийците на Божков, а кулминацията настъпи, когато зърненият бос и общински съветник в Симитли – Павел Стоименов, нахлу на пресконференция на РИК, за да попита защо всеки един сигнал е оставен без уважение предвид „тежките престъпления“, които се извършват в „града на Апостолов“.
Денят продължи горещо, а първите секции пристигнаха едва в задушната нощ около 23 ч. Стотици грешки в протоколите отчетоха от РИК. А в деня за размисъл бяха подадени заявления за над 400 смени на членове на СИК, което предвещаваше, че необучените нови кадри ще са спънка за по-ранното обработване на резултатите.
А най-бунтовническият край, както е описван Югозападът, не показа никакъв хъс да навие купения вот, който всички споделят, че бил масов, но никой не признава, че се е продал.
