И не забравяйте: ако изборите даваха свобода, то нямаше да ги има!
Избори 2023 – независими кандидати, хартия и машини, видео гафове, жалби за касиране.
Местните избори преминаха, а с тях отмина и чувството за граждански дълг всеки да гласува, защото „от него зависи какво ще се случи следващите 4 години“.
Този лозунг бе промотиран от всички партии, коалиции, кандидати, сглобки, движения, течения и обединения.
Всичко случило се в рамките на месец показа лицето на българската политика – лицемерно, дебелокожо, алчно и арогантно.
Модата на изборите за кмет бе всеки втори кандидат да е независим, издигнат от инициативен комитет, в който участват поне „две звезди“ от политически хоризонт от близкото или далечно червено минало, поне един футболист, певица и изявени граждани.
Останалите кандидати пък бяха представители на двете политически партии, които участват в несглобката и некоалицията.
Независимите кандидати най-често бяха или хора, които вече сме виждали, които са ни управлявали, който сме премахнали. Или нови, млади лица, които се борят с вятърни мелници.
60 000 българи пък "запълниха" листите с кандидати за ОбС. Някои от лицата не бяха лицеприятни!
На местно ниво независимите уж бяха подкрепени от редица партии, които в един парламент и извън него не могат да съществуват заедно на територия по-малка от 2 хектара. Въздухът не би им достигнал!
Например имаше „независими“, довчера партийни кандидати, които бяха крепени от БСП+ГЕРБ+ДПС+Левицата+ИТН и т.н. Те успяха – те отново са на пост, защото знаят как да лавират между „неутралното“ и „зависимото“.
Независимостта на кандидатите стигаше само до надписите на плакатите им, а истината е, че голяма част бяха направили своите уговорки. Така стана с партийно подкрепените, които си стиснаха ръцете зад кулисите, за да може една община да „има по-добро бъдеще“.
Кандидати за кметове станаха и вече бивши такива, някои от тях съдени за корупция! Повтарям – съдени! Но се оказа, че на балотаж отиват точно ТЕ! Как?! Никой няма отговор, защото се оказа, че в една община никой не е гласувал за тях. Освен една определена група хора, подкарани като овце към поляна – които да се наядат еднократно, а след това да гласуват до следващите избори.
И всичко, случило се пред камерите в секциите, всичко, което видяхме, не бе прецедент, а просто лъсна нещо, което всички знаят. Всички са на ясно как се брои, за кого се брои, по колко се брои. Всички знаят, че хартията се къса и драска по-лесно. Всички знаят, че всичко сякаш е нагласено. И всички знаят, че ако всички гласуват задължително, то няма всички тези кандидати сега да са кметове. Защото когато всички гласуват, всички, които са купени – се претопяват като вот. Всички знаят, но всички нехаят. Защото изборите – поредни за годината, доказаха още нещо, че обществото е безумно отвратено, апатично и категорично не вярва на месии. Не вярва в себе си, не вярва във „всички“, защото обединението в България не прави силата.
На места паднаха бастиони. Партии вървят към разпад, от самоизяждане и самозабравяне. Други пък се "реформират".
И след изборите трендът нареди да завалят жалби по административните съдилища с искания за касиране на изборите.
И изводът от избори 2023 е, че властта е самоцел, важна, сладка и бленувана, търсена, чакана, искана. Защото ако всеки на стола правеше всичко, наредено му от закона в името на хората, то никой нямаше да иска да бъде кандидат.
И не забравяйте: ако изборите даваха свобода, то нямаше да ги има!
