Има тишини, които не носят спокойствие. Те режат като стъкло, задушават и крещят по-силно и от най-силния шум. Точно такава е тишината, която вече 43 дни тегне над Благоевград. Изминаха повече от шест седмици от онази фатална нощ срещу 24 май, в която 16-годишната Ивана Стойнева полетя от петия етаж на жилищен блок в квартал „Струмско“. Животът на едно дете угасна завинаги, а на негово място останаха само безброй въпроси. И едно огромно, плътно, непрогледно институционално мълчание.
Днес равносметката е зловеща в своята простота: едно мъртво момиче и трима невинни младежи. Трима живи, една жертва, тишина.
„Аре чао“ вместо правосъдие
Докато полиция и прокуратура методично повтарят изтърканата фраза, че „работят по случая“, бащата на загиналото при мистериозни обстоятелства момиче – Стойне Стойнев, и съпругата му Наталия се сблъскват с цинизма на системата.
„Ивана не е паднала от петия етаж. Тя е била изхвърлена! Попитах кой е екипът полицаи, отишъл пръв на местопрестъплението, отговори ми се ‘аре чао’. Питам защо не са действали по протокол, а са си позволили да се правят на велики криминалисти?“, споделя с огорчение почерненият баща.
При подобно зверство правото е категорично. Дори в първите часове да липсва яснота кой точно е физическият извършител, законът позволява и тримата присъствали в апартамента да бъдат задържани под общ знаменател за тежко умишлено престъпление под подозрение в съучастие. Докато експертизите и разпитите не разграничат ролята на всеки. Вместо това Александър Георгиев – първоначално арестуван за умишлено убийство – тихомълком е освободен без никакви обвинения.
„Кои са тези полицаи, искам имена! Прокуратурата не знае законите ли, не са чели НПК ли? Панихида поп да ви чете на всички замесени и на всички, които прикриват убийството на Ивана!“, избухва бащата, чийто глас е глас на родител, на когото са отнели всичко. „Ивана е убита жестоко!“, категоричен е Стойнев.
Сянката на „Чадъргейт“
Във въздуха тежи най-страшното съмнение – че мълчанието е купено с протекции. Защо държавният апарат действа по различен начин, когато се появи връзка с човек от системата? Очите на опечаленото семейство са вперени в едно име – Надежда Димитрова Смилкова, експерт в сектор „Административен“ към РДПБЗН-Благоевград и майка на Димитър Смилков – момчето, което е приятел на Ивана и последно е било с нея в собствения си апартамент.
Според близките, въпросното жилище може да се разглежда като терен за разпространение на наркотици. Те припомнят, че самият Димитър многократно е бил хващан с дрога и след това освобождаван от ареста. Семейството е убедено, че в момента се прави опит за брутално потулване на случая.
Дори официалната версия, че Димитър също е паднал от петия етаж и е намерен от другата страна на сградата, е подложена на пълно съмнение от бащата:
„За мен са инсценирали падането на Димитър Смилков, за да го спасят и са казали и на тримата да мълчат, иначе ще влязат в затвора. Не е падал!“
Първоначално бе обявено, че състоянието на Димитър е тежко и той е получил множество фрактури. Само след 12 дни в „Пирогов“ обаче 15-годишното момче бе изписано. „Пациентът е контактен, адекватен, вертикализиран и напуска лечебното заведение на собствен ход“, поясниха тогава от лечебното заведение.
Какво всъщност се е случило в онези фатални минути? Съсед е чул Димитър Смилков и Александър Георгиев да се карат ожесточено към 0:20 ч. през нощта. Какво са правили двамата 30-40 минути в апартамента, след като Ивана вече е била на земята? Отговор няма. Вместо това по делото се сменя вече трети прокурор – Ирина Аспарухова, след като предишната, Мария Шапкова, бе спешно командирована.
43 дни. Нито едно официално съобщение до медиите от страна на прокуратурата. Никаква яснота ще има ли обвинения за останалите свидетели и участници в компанията. Единственото официално известие, което Стойне Стойнев е получил от 24 май насам, е писмен отказ да му бъде предоставена каквато и да е информация по разследването.
В последното си интервю пред „ИНФОМРЕЖА“ думите на бащата отекнаха като тежка присъда над правосъдието ни: в момента Темида пламенно защитава виновните, но не и жертвите и техните наследници. Роднините са оставени в информационно затъмнение, защото „така бил устроен НПК“.
„Чадъргейт“ – така бащата нарича всеки опит на разследващите да скрият фактите. И докато роднините наблюдават как по други случаи институциите действат светкавично, тук цари пълно бездействие спрямо младежи, които според данните на МВР имат регистрации за употреба, притежание или разпространение на забранени субстанции.
Болката на една майка не може да бъде цензурирана. В социалните мрежи майката на Ивана изля целия си гняв срещу чиновническото бездушие:
„Един месец мина, доказателства за наркоканал има, но задържани няма. Всеки ден статии със задържани наркодилъри, ама все не са Димитър и Александър! Неми и глухи, прикрива се убийство и „тихи и кротки“ деца на разни чиновници! Гръм и жупел да го удари този огромен чадър и да се покажат по веригата всичките! Бог да ви накаже всички замесени!“
След две протестни бдения пред сградата на Съдебната палата в Благоевград, семейството решава, че няма да се предаде без бой. Месец след загубата Стойне Стойнев обяви началото на проекта Сдружение „Хора“. Неговата цел е ясна – създаване на инициативни комитети и събиране на подписи за радикална промяна в НПК. „Основната идея е да се защитаваме от системата, убийци, крадци и цялата измет. ПОДКРЕПЕТЕ – ЗА ВАС!“, призовава той.
Ивана я няма. На преден план остават портретите на едно усмихнато 16-годишно момиче, запалените свещи пред съда и трима младежи, които продължават да живеят живота си на свобода под закрилата на мълчанието. Въпросите продължават да чакат. Но по-важният въпрос е: ще има ли кой да им отговори, преди системата окончателно да е погребала истината?
