Искането на България за връщането на тленните останки на цар Самуил не е нова тема в отношенията между София и Атина. През изминалите десетилетия въпросът многократно е присъствал в дневния ред на двете държави, но без да бъде постигнато окончателно решение.
Нов импулс на темата беше даден през 2022 година по време на управлението на министър-председателя Кирил Петков. Тогава България и Гърция развиваха особено активно сътрудничество, най-вече в областта на енергетиката и свързаността, на фона на енергийната криза след руската инвазия в Украйна.
В рамките на тези интензивни контакти българската страна отново постави въпроса за останките на цар Самуил. Целта беше да се намери решение на казус, който има съществено значение за българската историческа памет и национално самосъзнание.
Случаят обаче далеч не се определя като лесен за разрешаване. Наред с българските претенции, в продължение на години на масата на преговорите между София и Атина присъстват и гръцки искания за връщането на църковни съкровища, ръкописи и ценни реликви, изнесени от манастири в Северна Гърция по време на двете световни войни.
Четири години след като темата беше отново активирана от правителството на Кирил Петков, процедурата вече изглежда навлиза в своя заключителен етап.
Ако предаването бъде осъществено според предвидения график, това ще представлява жест с изключително силен символичен заряд за отношенията между България и Гърция. В същото време подобна стъпка би поставила край на дългогодишен исторически и дипломатически въпрос, който оставаше нерешен в продължение на десетилетия.
