Първи учебен ден (Разказ)

Снимка: Величка Мандажиева

Сред тайните на природата, сред тайните на живота винаги има нещо хубаво, което да ни напомня за себе си – та чак до дълбока старост.

Всеки в живота си има хубави и лоши спомени, весели, тъжни и прекрасни дни. Един от тези прекрасни дни за всеки от нас е може би споменът за първия учебен ден.

Връщайки се назад във времето – след 40 години, на 15 септември, аз винаги си представям, че съм ученичка. Изпитвам винаги вълнението и радостта на първокласниците.

Петнадесети септември 1975 година. Току-що съм завършила Института за начални учители град Станке Димитров. Не съм ученичка, а вече учителка. Това е моят първи учебен работен ден, назначена като учителка в село Гайтаниново.

Въпреки, че то е близо до моето родно село, за него само бях слушала. Знаех само, че ще трябва да бъда рано сутринта към шест часа на спирката в село Копривлен, за да чакам пристигащия от град Гоце Делчев до село Гайтаниново автобус.

И така вече е 15 септември и аз съм на спирката в село Хаджидимово. Ранно утро – почти тъмно. Пътувам към село Копривлен. Ето, че наближихме селото и аз слязох, за да чакам автобуса за село Гайтаниново. Огледах се, но на тази спирка нямаше никой.

Уви! Автобусът, заминал преди аз да пристигна.

Ами сега! Стоя и си мисля какво да правя? Как ли да постъпя?

Зная,че учениците, радостни и весели, ще очакват своите учители, а аз няма да мога да отида.

Минаха десетина минути, аз стоя на спирката не познавам никого, не зная как да постъпя, кого ли да попитам?. . . И изведнъж пред мене спира моторист. Среден на ръст мъж с каска на главата. Моторът е черен, марка „Балкан”. Мотористът внимателно свали каската си.

  • Добро утро! – поздрави ме той. Вие ли сте новата учителка за село Гайтаниново?
  • Да! – отговарям притеснено.
  • Да ви си представя. Казвам се Ангел Ряхов – учител в село Гайтаниново и съм съпруг на директорката. Предположих, че може би ще изпуснете автобуса затова дойдох да ви закарам с мотора. Ето ви каската!

В този момент нямах време за умуване, а и прекалено вярвах на учителите. В моето съзнание – за мен учителят беше най-чистият, най-съвестният, най-моралният, най-добрият човек.

Притеснена, развълнувана, учудена сложих каската на главата, качих се на мотора и потеглихме. Мотористът ме закара не в село Гайтаниново, а на спирката в село Лъки. Там ме очакваха десетина ученици.

  • Ученици, представям ви другарката Вълчева. Вие ще сте тези, които ще я заведете в училището.

Децата се усмихнаха, представиха се и потеглихме по една стръмна пътека. Тя водеше към красива местност наречена „Комарьовица”. Забелязах, че от двете страни на пътеката имаше малки поточета, които бързаха надолу, за да се влеят в близката река, минаваща край селото.

Пътеката беше доста стръмна, но макар и с токчета – беше ми приятно и не усещах умората. Учениците разказваха интересни истории. Впечатлена бях, че тук, по тези баири на най-високите места, вирее красивото цвете с алено-червен цвят – наречено гром цвят. Изкачихме стръмнината, после се спуснахме надолу и отново стръмен баир. Кратка почивка и пак потеглихме. И ето, че на най- високата част на баира се показа училището на село Гайтаниново.

То бе малко, бяло, приветливо.

Колегите бяха много дружелюбни и ме приеха радушно, но аз бях развълнувана и то прекалено.

Първият учебен ден премина тържествено с много, много цветя. Директорката ме представи на учителите и учениците.

Изминаха няколко дни. Всеки ден трябваше да ходя пеша от спирката на село Лъки до училището в село Гайтаниново и обратно. Не че ми тежеше пътя – тежеше ми това, че бях назначена не като начална учителка, а като прогимназиална. Обичах всичките си ученици, дарявах ги с обич и усещах тяхната, но сърцето ме теглеше при по-малките.

Връщайки се по пътеката до село Лъки аз виждах тамошното училище и тайно си мечтаех за него, защото там учеха ученици от първи до четвърти клас. А то – училището ми изглеждаше много красиво. Макар и малка, стара сграда отдалече тя се белееше като красива гъбка, а до нея голяма, плачеща върба. Не зная защо, но като че ли сърцето ми подсказваше, че нещо ще се случи, нещо ме притегляше към това училище.

Веднъж на обяд, връщайки се от училище по пътеката седнах на голям камък, за да си почина. Гледайки към училището аз си представях как преподавам на малките ученици. В този миг от близките храсти изхвръкнаха птички, прелетяха над мен и полетяха към селото – точно към училището, като че ли ми даваха някакъв знак.

Тук от високо село Лъки изглеждаше като цветна градина. То пъстрееше от багрите на есенните цветя. Високите стъбла на хризантемите плавно се полюляваха. Техните цветни, рошави главици, като че ли ми кимаха и даваха някакъв знак. След няколко дни, чакайки отново на спирката в село Лъки до мен приближи добре облечен възрастен мъж. По изражението на лицето и говора му разбрах, че е добър човек, а той бил учителят Иван Япов.

  • Добър ден! Разбрах, че сте начална учителка, а преподавате на големите ученици. Не искате ли да работите в нашето училище при по-малките?
  • Добър ден! Разбира се, че искам. Всеки ден си мечтая за вашето училище и си представям, че съм учителка на вашите ученици! А защо аз – нали си имате учителка?
  • Имаме, но се налага да постъпи в болница и няма да се върне на работа!

Приех с удоволствие. Още на другия ден започнах работа, като начална учителка. Преподавах в слети класове, защото учениците бяха малко.

Село Лъки се беше сгушило в малка котловина, в подножието на връх Али ботуш. Макар и малко селце, тук кипеше бурен обществен живот. Почти всяка вечер имаше седенки, вечеринки, тържества, събрания. Всички живееха

задружно, като едно голямо семейство. Тук се е образувало първото ТКЗС, а и до ден днешен в местния музей се пази първият трактор.

Селото ехтеше от песните на младите хора.

Прекрасни ученици, а хората още по-прекрасни.

Тук, в село Лъки всички живееха като в приказка. И аз попаднах в тази приказка и никога няма да я забравя!

Автор: Величка Мандажиева

 

КОМЕНТАРИ

:)23:09 - 15.09.2018
Жалко е за Вас мила Бориса, недопустимо е млад човек като Вас, предполагам, да използва неуместни думи, които със сигурност не знаете какво означават. Личи от начина на изразяване.
Бориса Харискова01:02 - 15.09.2018
Мисля,че с вашият интелект нямате право да коментирате грешката която по чиста случайност съм допуснала. Вашето поведение е достатъчно, за да покажете умствения си капацитет. Жалко ще е ако отсрещната бъде родител, страхотен пример за децата ви!
:)23:22 - 14.09.2018
Само като виждам Бориса как си си образУвала и какво образУвание си получила и ми става ясно.
:)23:22 - 14.09.2018
Само като виждам Бориса как си си образУвала и какво образУвание си получила и ми става ясно.
Бориса Харискова22:16 - 14.09.2018
Бих искала да отбележа, че училището в град Хаджидимово е едно от най-прекрасните и вдъхновяващи места, които всеки един гражданин в Хаджидимово би подтвърдил! Самата аз учих в него и искам да отбележа, учителите са страшно толерантни и отговорни! Бих ви помолила г-н/г-жа Анонимен/на да изтриете неуместния си коментар, защото нямате право да обвинявате хората, които ни учат и ни помагат да предприемем първите стъпки от нашето образувание и ни обичат, както обичат своите деца! Относно цигарите те са избор на самите ученици и нито вие, нито някой друг има правото да ни лишава от избор! Коментарът ви единствено и само грози прекрасните думи на тази невероятна жена и учителка.
:)07:27 - 14.09.2018
Няма лоша реклама. :)
Анонимно04:55 - 14.09.2018
Дано да сте учителка на друго място не в хаджидимово защото работата ви е спукана.. това е най-лошото училище което можете да си представите. Моля родители не си изпращайте децата в Хаджидимово на училище ако поне малко имате морална ценност. Учителите пускат учениците да пушат не се пишат отсъствия и после децата са им били криви това са най-шибаните даскали единствения точен човек в това училище е господин Воденов той още не е забравил правилата и е строг като преди а останалите повече им се пие кафе и им се пуши цигара от колкото на учениците така че госпожо ако не сте госпожа в Хаджидимово вие сте просто уникална, а ако сте в Хаджидимово даже и не ми се хвалете за това училищее, защото никой нормален няма да ви повярва
Код за сигурност, въведете кода i2d