Авторът е Александра Ивелинова Василева
Александра Ивелинова Василева, 12 г., СУ „Васил Левски“, гр. Гълъбово
Моята мечта за Коледа
Живяло някога малко момиче на име Изабел. То произхождало от богато семейство и не пропускало да се похвали с това на всеки човек, който срещне по пътя си. Но не това е най - големият проблем. Тя ненавиждала бедни хора и когато видела такива не спирала да ги тормози. Биела ги, викала им без причина, а горките хора търпели, та търпели. Накрая те решили да ѝ се противопоставят, но без особен успех.
-Дано някой ден си намери майстора. – казваха си те.
Изненадващо, тя все пак успява да го намери.
Остава един месец до Коледа. Момичето си е направило дълъг списък с желания, които, ако не бъдат изпълнени всички, ще се скара жестоко на родителите си, затова те бързали да осигурят всички неща, които тя иска, за да няма спорове после.
Бъдни вечер е. От ранна утрин помощниците на семейството са се заели да приготвят всички ястия за празничната вечер – сарми, питка, боб, баница, ошав и др.
Но не това вълнува малката Изабел. Тя с нетърпение очаква утрешния ден, в който най-накрая ще получи подаръците, които така нетърпеливо очакваше.
Вечерта настъпва. Цялото семейство се е събрало около масата. Домът е украсен приказно. Eлхата свети в най – различни цветове. Трапезата е пълна с всякакви вкусотии, които непрестанно се обменят между членовете на семейството. Духът на Бъдни вечер лъха отвсякъде.
След едно дълго пиршество, пълно с радост и забавни моменти, дошло време за сън. Изи заспива с мисълта за скъпите ѝ подаръци, които я очакват утре.
Обаче тя не очаква точно това да ѝ се случи.
На сутринта Изи усеща, че някой я разтриса.
-Хайде, Гери, ставай! – каза женски глас, който със сигурност не беше на майка ѝ.
- Гери… аз…какво? – все още сънено отговаря момичето.
- Ставай, момиче, имаме много работа!
- Ама каква работа, днес е Коледа!
- За бедняци като нас никога не е Коледа. – отговаря ѝ леко заядливо непознатата. – Но пък какво ти става днес? Имам чувството че нещо не е наред с теб.
- Нищо ми няма, добре съм.
Когато се разсънва, Изи оглежда подробно мястото. Намираше се в палатка, в която беше студено, а тя беше легнала на твърдата земя. Мистериозната жена имаше къса кестенява коса, имаше зелени очи и беше облечена бедняшки. Но това не беше единственото нещо което човъркаше мисълта на момичето. Защо тази жена я нарече Гери?
Не след дълго тя осъзнава мрачната за нея истина. Беше влязла в кожата на момиче на име Гери, което е от бедно семейство, живее в палатка, а мистериозната жена е нейна майка.
Тъкмо когато започва да се ядосва колко несправедлив е животът, „майка ѝ“ я повиква да свършат някаква работа.
Когато излиза извън палатка, пред очите на мнимата Гери изниква изумителна гледка. Множество други палатки, покрай които минаваха всякакви хора. Същински лагер.
Не след дълго обаче Изи се сеща защо е тук. За да спре с неприязънта си към бедните. „О, това няма как да стане!“ – помисли си тя. Обаче нямаше време да го мисли твърде много, тъй като се спряха при някакъв човек, с когото жената започна да говори.
Първоначално Изабел не ги слуша изобщо. Не след дълго обаче дочува две – три думи и ѝ става интересно:
- Никой няма да има навън по това време. Навън е студено, пък и н всеки ще празнува със семейството си, все пак – Коледа е!
- Но Ани, гладен съм! – отговори човекът.
- Всички сме гладни, Петре, но това е положението. И преди сме успявали, и сега ще успеем да издържим – отговаря Ани.
Тогава момичето осъзнава всичко. Тя тормозела бедните без причина, докато те са се борили със глада и студа. Тогава тя дълбоко се разкайва от себе си. Обещава си, че когато излезе от този капан ще помогне на такива хора по всевъзможен начин.
И точно в този момент реалната Изабел се събужда. Тя добре си спомня съня (който ѝ се струва толкова реален) и обещанието, което си възлага, и бърза да ги изпълни веднага. Облича се набързо и слиза долу във всекидневната, където я чакат родителите ѝ с подаръците край елхата.
- Мамо, татко, не ги искам тези подаръци! – заявява твърдо решена тя.
- Но миличка, ти толкова много ги искаше! – казва учудено баща ѝ.
- Имам друга идея. Слушайте…
След дълги увещания с майка си и баща си, които първоначално възразяват, нейната идея отива към осъществяване.
Тримата отиват в близкият магазин, където купуват всякакви лакомства. След това отиват в центъра на града, където ги раздават на бедните. Сред тези хора е и Ани, жената от съня на Изабел, на която освен лакомства подарява и един от подаръците си – красив медальон във формата на сърце. Е, все пак запазва част от подаръците си, защото кой не иска подаръци на Коледа!?
Та това моята мечта за Коледа, скъпи читателю. Всички да бъдат щастливи на Коледа, дори и да получат нещо малко като подарък!
