От 21 октомври Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните стартират съвместни проверки в складовете на големите търговски вериги в страната. Контролните действия ще се извършват в рамките на правомощията на всяка от институциите, като в процеса ще бъдат ангажирани и други държавни органи.
Председателят на КЗП Мая Манолова заяви, че основната цел на проверките е цените на хранителните продукти да бъдат върнати към справедливи нива, а търговските надценки да се доближат до обичайните за Европейския съюз стойности от около 20 до 30 процента в зависимост от категорията на стоките.
По думите ѝ българското правителство не настоява за нищо повече от условията, с които разполагат потребителите в останалите държави от Европейския съюз, но няма да приеме и по-неблагоприятно отношение към българските граждани. Според Манолова подобни размери на надценките не се прилагат спрямо потребителите в държави като Германия, Австрия и Нидерландия.
По време на брифинг председателят на КЗП представи резултати от проверки на български млечни продукти, сред които сирена, кашкавали, масла и различни видове мляко. Данните на инспекторите показват значителни разлики между доставните и крайните продажни цени.
„Надценки от 135% в Европа няма“, заяви категорично Манолова по повод на вид краве масло, при който е установено подобно увеличение на цената. Тя подчерта също, че в Комисията постъпват множество сигнали и жалби, свързани с поскъпването на хранителните продукти, а недоволството на потребителите продължава да нараства.
Стана ясно още, че КЗП вече е образувала 11 производства за предполагаеми заблуждаващи търговски практики и за необосновано увеличение на цените на стоки от първа необходимост. Представителите на търговските вериги ще получат възможност да представят аргументи и доказателства за обосноваността на ценовите промени.
Манолова напомни, че предвидените санкции при установяване на нарушения варират от 10 000 до 100 000 евро за конкретен продукт, а събраната информация ще бъде разглеждана и в рамките на образуваните производства.
Председателят на КЗП съобщи още, че институцията е сезирала и Комисията за защита на конкуренцията за установените по време на проверките обстоятелства. По думите ѝ КЗК разполага с правомощия да налага значителни финансови санкции, изчислявани като процент от оборота на съответната търговска верига при доказани нарушения.
Като особено показателни Манолова определи част от проверените млечни продукти, които нарече „златни“ заради отчетените надценки. Сред тях са краве масло с надценка от 135% и друго с 85%, прясно мляко с надценки от 68% и 99%, бяло саламурено сирене с увеличения между 53% и 95%, кашкавал с надценки от 75% до 88%, както и кисело мляко от 400 грама с надценки в диапазона между 31% и 80%.
Според нея сериозни разлики между доставни и продажни цени са констатирани и в други продуктови категории, а именно тези „брутални надценки“ са причина за голяма част от сигналите и жалбите на гражданите.
Манолова посочи още, че маслото в България се продава средно с 32% по-скъпо спрямо средното ниво в Европейския съюз, докато при млякото установените надценки надхвърлят с повече от 23% средноевропейските показатели.
По думите ѝ проблемът не засяга единствено потребителите, а оказва сериозно влияние и върху българските производители. Тя подчерта, че надценки над 100%, които значително надвишават обичайните за европейските държави стойности, поставят местния бизнес в неизгодна позиция и ограничават възможностите му за развитие.
Манолова обърна внимание и на случаи на различно третиране на отделни производители чрез прилагане на различни нива на търговски надценки върху доставяната от тях продукция, което според нея също заслужава внимание от контролните органи.
Тя разкри още, че при анализ на публичните финансови отчети на търговски вериги са били установени консултантски разходи в размер на 45 милиона лева при една компания и 51 милиона лева по договори със свързани лица при друга. Събраната информация вече е предоставена на НАП за извършване на задълбочен финансов анализ.
