Край язовира те се забавляват, учат и възпитават
Един от най-предпочитаните клубове за летни занимания в Гоце Делчев е този по риболов. Той е създаден благодарение на превантивната програма на Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълноленти. Съществува от осем години и интересът към него става все по-голям. Основната заслуга за това е на неизменния му ръководител Димитър Савов, на когото риболовът е хоби от малък. За подхода му към децата от съществено значение е и фактът, че по образование той е психолог. А длъжността, която заема, е управител на социална услуга за деца и лица, жертви на домашно насилие.
„Работата ми е изключително натоварваща и въпреки това след уморителния ден идвам край язовира, за да предавам на тези деца опита си в риболова. Отговорността ми за тях е голяма, но ми е приятно, като виждам как напредват и колко се радват“, споделя ръководителят и в същото време вече помага на начинаещите да си разпънат въдиците. Пита поотделно всеки на каква стръв иска да лови – на бял червей, торен червей, царевица. Донесъл е предостатъчно от всичко. Колкото до такъмите – ловните принадлежности, те са осигурени от общината.
Рибарите вече са по местата си, на разстояние един от друг, в очакване рибата да клъвне. Най-опитните– 13/14-годишни, си имат любимо място край брега и залагат на дънен риболов. Доайенът сред тях е Наско, който вече шесто лято посещава клуба. Той и приятелите му Борислав и Михаил ползват като захранка пелети за шаран. На днешното занимание те улавят три средни шарана и една каракуда. Тъй като риболовът сега е забранен, веднага откачват рибите и ги хвърлят обратно във водата.
Докато големите се справят сами, малките постоянно търсят помощта на господина. Току някой се провиква: „Господине, може ли да дойдете! Нещо … макарата…“
И той разплита, откачва … и напътства: „Внимавайте при мятането на въдиците, оглеждайте се и тогава хвърляйте! Не оставяйте въдиците без надзор! Когато вадиш, навивай бавно макарата! Усетиш ли напрежение, изчакай, иначе късаме метри корда! …“
А и въпросите към него не спират: „Господине, моята въдица подходяща ли е за дънна? Тази въдица за блесна ли е? Господине, добре ли съм сложил торния? Господине, бойникът на какво кълве? А кефалът? …“
Той търпеливо помага, обяснява, не пропуска и възпитателния ефект. Подтиква децата да си помагат, съветва ги да не се самоизтъкват. Не позволява на никого да остави отпадъци след себе си. А за да им покаже как трябва да се грижат за живата природа, носи хляб, с който хранят патиците в язовира.
Първият улов днес е на Самуил от София. На въдичката му се е закачила слънчевка. Момчето знае, че тя изяжда хайвера на другите риби, и затова не я хвърля обратно във водата. За съжаление това е единственият му улов за деня. Късметът му изневерява, но той знае, че истинските риболовци са търпеливи.
Най-щастлив този ден е Панайот, който успява да улови първия си шаран. Откачвайки го, той спазва шеговитата традиция – целува шаранчето и като го пуска обратно във водата, му заръчва: „Да доведеш баба си!“
Шаранче улавя и Ради, който е „почти на 11 години“. После казва, че го е хванал „по метода „Пружина“, на царевичка“.
До него е приятелят му Алекс от Пловдив, който прекарва ваканциите си в Гоце Делчев. „Татковците ни са професионалисти риболовци, а ние – начинаещи“, казват те.
Най-малкият човек с въдица тук е 8-годишният Раян. Днес той улови няколко слънчевки и червеноперки. Малък е, но се отнася много сериозно към заниманието си, постоянно е зает. Накрая, след като внимателно сам си прибира въдицата, заявява: „Днес ми е късметлийски ден!“
Темата за улова вълнува всички. Обсъждат я и в автобуса, по обратния път към града. Нямат търпение да споделят с близките си за днешната слука и се хващат за телефоните…
Денят преваля, а красивият язовир в местността Сушица, на пътя към Попови ливади, ще чака децата с въдиците отново да го посетят.
