Тя е посветила голяма част от живота си на богоугодно дело
Днес празничната литургия в храм “Свети Лука - архиепископ Кримски и Симферополски“, който се намира в приземния етаж на недовършената църква „Рождество Христово“ в Гоце Делчев, отслужи лично Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим. След службата той изрази своята и на църковното настоятелство признателност към Атлаза Щерева – жената, отдала сили и време за построяването на храма. След топлите думи на благодарност митрополит Серафим подари на старата жена икона на света София Клисурска. Ревностната християнка беше уважена и от кмета на общината Владимир Москов, както и от заместник - кмета Богдан Боцев.
За Атлаза Щерева и нейната апостолска дейност разказвам в очерка "Красивият пламък на съзиданието", който я представя такава, каквато я видях преди 9 години.
В град Гоце Делчев се строи нов християнски храм – „Рождество Христово“. Най-дейният човек, свързан от самото начало с това богоугодно дело, е една жена – възрастната вече Атлаза Щерева.
В градчето всички я познават – от децата до старците. Често я спират по улиците - да я попитат как върви строителството и защо толкова се бави или да ѝ дадат пари, които са заделили за градежа – нали така е редно, всеки да участва с каквото може. Имат ѝ пълно доверие, знаят, че щом са дали парите на нея, значи те ще бъдат вложени в това, което е най-необходимо за общото дело. А тя се радва на всяка стотинка, щом е за храма.
Отдавна е отминало времето, когато е чакала пред пощата пенсионерите да отделят част от доходите си за новата църква. Сега много хора я търсят вкъщи. Някои носят предмети – килими, пътеки, маси, покривки, други дават пари. Само за 5-6 месеца е събрала 10 000 лева, които е внесла по сметката на църквата. Наскоро една адвокатка е дарила свещи за 800 лева, семейство е обещало да плати направата на 4 икони. С дарения са осигурени част от дървения материал, варта, една от църковните камбани… Много майстори изпълняват поръчките безвъзмездно. Всичко това леля Атлаза записва прилежно. Води летопис от самото начало - 30 септември 1999 година, когато покойният Неврокопски митрополит Натанаил е направил първата копка на храма.
А нейният житейски летопис започва през далечната 1938 година в пиринското селце Тешово. Дядо ѝ Петър Вътахов е бил ятак на Атанас Тешовски и Яне Сандански. Известен бил и с ревностното си християнство. Майка ѝ също била набожна. А тя, Атлаза, щом поизраснала, започнала да помага в църквата. Заедно с дъщерята на клисаря правела восъчни свещи, забърсвала иконите, миела прозорците на храма… И в църковния хор пеела, особено по Великден. После се задомила в града и житейските грижи я понесли…
Когато в Новия квартал се заговорило за строителство на църква, първи се отзовали Атлаза Щерева и покойната вече Мария Бутракова - помагали и с труд, и със свои средства. Съкварталците им също се включили в общото дело – разчиствали терена, нареждали материали. Тогава по цели нощи леля Атлаза не спяла от притеснение дали започнатото ще стане, защото началото му било поставено в много бедно време. Притеснявала се, но не унивала и с присъщото си трудолюбие намирала време за всичко. Така до днес – и на майсторите услужва, и за наредбата и чистотата на постегнатия вече първи етаж се грижи, и двора поддържа. Още от събота почиства и зарежда печката, та да я запали рано в неделя, като дойдат жените на църква, да им е топло. А на втория ден на Коледа, когато по традиция тук се прави курбан, тича като млада булка. Препасала престилка, тя е ту при казаните, ту в църквата, навсякъде. И всички нея питат, към нея се обръщат.
Сега, като гледа извисилия се внушителен корпус на храма, старата жена изпитва гордост - голяма е църквата, друга такава не е видяла нито у нас, нито в Гърция. Даже и „Свети Димитър“ в Солун няма такива размери. „Нашата хем е широка, хем е дълбока, защото отдолу е криптата!“ – казва леля Атлаза и добавя, че по телевизията е чула - и храмът „Александър Невски“ в София още се достроява. Всичко това ѝ вдъхва увереност, че малко по малко нещата си идват на мястото. И така, с общи усилия, църквата ще бъде завършена. Дано е жива, да дочака този момент!
Разказва възрастната, но пъргава и паметлива жена, а очите ѝ светят с красивия пламък на съзиданието.
