Няма „обикновени български граждани“. Трябва да сме много внимателни с тези определения особено след 10 дни, когато отидем да гласуваме.
Това заяви Илияна Йотова, която е гост на кръгла маса „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“ в Кюстендил.
Йотова призова всички да гласуват, за да намалее влиянието на купения и корпоративния вот, на политическите влияния.
Вицепрезидентът коментира ежедневните полицейски операции:
Задържат се хора, но те не стигат там, докъдето трябва – поръчителите и онези кръгове, които си плащат за да бъдат избирани.
Йотова говори и за българската общност в Сърбия:
За нас – в президентската институция, няма разлика между българите, които живеят на територията на България, и българските общности зад граница. България като страна член на ЕС е достатъчно силна и има достатъчно силни лостове в ръцете си, за да може да защити правата на всяка една българска общност зад граници – особено в т. нар. „исторически диаспори“, които и днес в 21-ви век са подложени на поне отпити за инсинуация.
Целта е днес да чуем представителите на тези общности и с какво може да помогне българската държава. Много стари са част от проблемите на тези общности особено в Сърбия.
Йотова назова недостига на български учебници, избягването на наименованието „български език“, недостатъчната реклама на българското училище като част от проблемите.
Говори се дори за „шопски“ език и не знам коя номенклатура – международна или европейска използва това наименование.
Склонна съм да мисля, че недостатъчно правим ние в България. Стар е проблемът кой как отговоря за правата и интересите на нашите общности. Този въпрос е разхвърлен в няколко институции. Колкото и да се опитваме да се координираме между си, трябва специално внимание да насочим към изпълнителната власт, каза Йотова.
