Според официалните данни на Евростат бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ в България за 2025 година е достигнал 4% от брутния вътрешен продукт, което представлява увеличение с 0,5 процентни пункта спрямо предварителните оценки, публикувани през април 2026 г.
От правителството посочват, че резултатът потвърждава наличието на сериозни фискални дисбаланси, както и неосчетоводени разходи в баланса на Агенция „Пътна инфраструктура“, които настоящият кабинет е наследил при встъпването си в длъжност през май 2026 година.
Според публикуваната позиция процедурата за прекомерен дефицит срещу България е следствие от състоянието на публичните финанси и поставя сериозни въпроси относно управлението им през предходните управленски периоди.
Отбелязва се, че дефицитът за 2025 г. надхвърля референтната стойност на Европейския съюз от 3% от БВП, което поражда въпроси относно реалистичността на бюджетните прогнози и оценката на рисковете пред финансовата устойчивост на страната.
В позицията се подчертава още, че още през 2025 г. са били налице признаци за засилващ се натиск върху публичните разходи, свързан с увеличаващите се възнаграждения в обществения сектор, социалните плащания и публичните инвестиции. Според правителството тогава не са били предприети достатъчни компенсаторни мерки за ограничаване на дефицита и връщане на публичните финанси в рамките на фискалните правила.
Поставя се и въпросът дали тези рискове са били отчетени в достатъчна степен при изготвянето на бюджетните прогнози за периода 2025–2028 година.
Отбелязва се също, че през 2025 г. е бил поет нов държавен дълг в размер на 9,6 милиарда евро, което според изложените аргументи допълнително утежнява финансовата картина.
Според правителствената позиция натрупаните дисбаланси оказват влияние и върху следващите бюджетни години, като ограничават възможностите за финансова гъвкавост и увеличават необходимостта от последователни действия за намаляване на дефицита.
В документа се подчертава, че когато реалното състояние на публичните финанси се разминава с предварителните прогнози, последствията не се ограничават до една бюджетна година, а се отразяват върху планирането и изпълнението на следващите бюджети.
Според изложената позиция отклонението от ангажиментите, заложени във Фискално-структурния план на България за периода 2025–2028 г., налага задълбочен анализ на бюджетната политика, включително оценка на прогнозите, разходните ангажименти и предприетите мерки за овладяване на дефицита.
От правителството на „Прогресивна България“ заявяват, че са изправени пред необходимостта да предприемат спешни действия и структурни реформи за преодоляване на наследените проблеми в публичните финанси.
Според кабинета това ще изисква реалистично бюджетно планиране, финансова дисциплина, прозрачност, ограничения на разходите и мерки, които в част от случаите могат да бъдат непопулярни, но са необходими за възстановяване на устойчивостта на държавните финанси и гарантиране на дългосрочната финансова стабилност на страната.
