Куп въпроси отправиха към президента Росен Плевнелиев децата, участващи в Есенния семинар на фондация "Българска памет", съобщиха за ИНФОМРЕЖА организатори и деца, участвали в семинара от Якоруда, Сърница и други населени места в Родопския край.
В традиционния форум, проведен в гранд хотел "Варна", се включиха и над 250 младежи от Украйна, Молдова, Западните покрайнини, Македония.
"Искам да уча народно пеене в България, но имаме проблеми с визите, какво можете да направите по въпроса?", попита първа държавния глава Марина Щербанова от Украйна.
"Какви са възможностите за реализация, ако бъда приета тук и завърша туризъм?", пък се поинтересува Ани Симонова.
Момичетата припомниха, че българската диаспора в Украйна наброява официално 230 000 души, а неофициално – над половин милион. От 2006 г. насам броят на младежите, които искат да учат в България постоянно расте.
Представителите от Молдова се интересуваха как могат техни танцови състави да вземат участие в наши фестивали, а Павел Николенко призова за намесата на президента на най-високо ниво, да бъде спряна тенденцията за съкращаване на часовете по български език в местните молдовски училища.
Маринела Петреска, председател на сдружение "Македоно-българско приятелство", помоли за помощ за откриване на училище в Битоля, в което да се изучава български език. Аплодисменти събраха и въпросите на децата от Родопите. Ч аровната Айсен от Якоруда попита в прав текст президента Росен Плевнелиев: "По-напред ли сме от Румъния по пътя за влизането ни в Шенген, с какво можем да помогнем за този процес ние, младите?".
Шукрие Кехайова от село Сърница се поинтересува дали младежите у нас са конкуретноспособни в страните от ЕС след като завършат висше образование.
Активността на участниците още повече вдъхнови д-р Милен Врабевски, председател на фондация "Българска памет" и основен генератор на проявата.
"Тези деца са другото, по-доброто лице на Сърница, която напоследък влиза в новините предимно с темата радикален ислям", заяви д-р Врабевски и напомни, че доскоро населението в Якоруда се е самоопределяло изцяло като турско.
След активната образователна работа на фондацията обаче данните от последното преброяване отчели, че вече има хора, самоопределящи се с българско самосъзнание.
Впечатлен от децата в Есенния семинар на фондация „Българска памет” във Варна, Росен Плевнелиев се ангажира с по-активна работа по въпроса за визите и за изработване на новата стратегия за българите в чужбина, както и за подобряване на културните връзки с диаспората. Той припомни, че България вече е реагирала по отношение редукцията на часове по роден език в Молдова като са изпратени писма до президента и премиера на страната.
Милен Врабевски припомни, че основна цел на семинара е приобщаване на младежите от историческата ни диаспора на Европа.
По време на семинара бяха изнесени лекции по европейска интеграция, българска история и култура, както и предприемачество. В рамките на семинара бяха осъществени и посещения на старите български столици Плиска, Преслав и Велико Търново.
