С въвеждането на единен процес за управление на проектите, концепцията за „Вертикална свързаност“ и разширяване на публично‑частните партньорства, държавата поставя основата за нов модел на икономически растеж и по‑силна регионална позиция.
В Министерския съвет министър‑председателят Румен Радев, заедно с министрите Георги Пеев, Иван Шишков и Росица Карамфилова, представиха пред бизнеса, браншови организации и финансови институции Националния инвестиционен портфейл, който официално прекратява ерата на административната разпокъсаност.
Инициативата бележи преход от разпокъсани ведомствени списъци към координирано управление на стратегическите обекти, като държавата отваря процеса за бизнеса още от първия ден. „Целта е да се гарантират предвидимост и реални резултати“, подчерта транспортният министър Георги Пеев.
Всеки проект вече ще бъде оценяван по строга икономическа логика и реална степен на готовност. Пеев заяви: „Спрем ли работата на парче, ще превърнем списъците с желания в реални обекти. Бизнесът влиза в процеса от самото начало, защото притежава експертизата за финансова и оперативна устойчивост. Това е нашият нов държавен стандарт.“
Министърът подчерта, че България се позиционира в центъра на три ключови трансевропейски коридора – Балтийско море–Черно море–Егейско море, Западни Балкани–Източно Средиземноморие и Рейн–Дунав. Тази мрежа се разглежда и през призмата на военната мобилност, като инфраструктурата с двойно предназначение повишава сигурността и отключва европейско финансиране.
Анализът разкрива сериозно изоставане по река Дунав – в българския участък от 300 км има едва 2 моста, докато Германия разполага с 34, Австрия с 33, Унгария със 17, Сърбия с 15, а Румъния със 7. Пеев определи това като абсолютен приоритет.
За първи път държавата представя прозрачно реалното състояние на мегапроектите:
От 1875 км пътна мрежа по европейските коридори се строят или ремонтират само 340 км (18%), а за над 1250 км липсват екологични оценки.
От 2056 км железопътна мрежа се модернизират едва 31%. В портфейла са включени и 9 пристанищни, летищни и интермодални обекта, като за 5 от тях има готови концесионни анализи.
Пеев подчерта, че европейският ресурс не е достатъчен, затова ще се търсят и други механизми – публично‑частни партньорства и концесии, особено за обекти с висок приходен потенциал, където бизнесът може да управлява риска по‑ефективно.
За да бъде прекъснат административният порочен кръг, правителството въвежда радикална промяна в законодателството – премахва се бавното съгласуване стъпка по стъпка, а процедурите ще вървят паралелно през нова дигитална координационна платформа.
Премиерът Румен Радев заяви: „Амбициозните цели за модерни и безопасни пътища няма как да бъдат изпълнени без смяна на модела на изграждане на стратегическата инфраструктура.“
Той подчерта, че е необходимо спешно изграждане на скоростни пътища и магистрали с високо качество и безопасност, като публично‑частните партньорства могат да ускорят процеса и да освободят ресурс за ключови сфери като образование, здравеопазване и сигурност.
Радев категорично отхвърли спекулациите за концесии на вече построени магистрали: „Там, където има изградено строителство с публични средства, ние изобщо не говорим за концесии.“
Той даде примери с „Тракия“, „Марица“, „Хемус“, „Струма“ и скоростния път Видин–Ботевград. Концесии ще се разглеждат само за обекти, за които липсва ресурс, но са от съществено значение за транспортната свързаност.
Премиерът акцентира върху необходимостта от проектна готовност, като вече се оптимизират закони, за да се ускорят процедурите. „Ресурс ще има, но искаме резултат – бързо, качествено проектиране, за да започнем паралелно възлагане на всички важни транспортни обекти.“
