Базиликата е втората по големина в България
Останки от каменен свят на религия, екологичност, прагматичност, рециклиране, вечност и уникалност. Това представлява епископалната базилика в Сандански – най-слънчевият град в България, в който 297 дни в годината са топли и усмихнати.
Базиликата е втората по големина в България – с 3 дка площ, след тази в Пловдив (9 дка). А това я прави и единствената подобна постройка в Югозапада, която е се разполага на толкова квадратни метра.
Днес базиликата отново отвори врати и се зарадва на първите си посетители.
За последната година това ни е второто тримесечно прекъсване. Първото ни беше от март до юни и сега – от ноември до февруари, но се надяваме това е последното и животът да си продължи както беше, посреща ни лъчезарно Костадин Янков, който разказва историята на Дома на известното и неизвестното.
Летният сезон беше доста интензивен. Повечето посетители бяха българи заради пандемичната обстановка, констатира Янков.
Базиликата е една невероятна сграда, тя е правена в средата на 4-и век и е една от най-големите в България. Това е началото на създаването на християнството. Няма име, защото не са намерени документи. Базиликата се намира в центъра на древния град Партикополис, който се е намирал на нашата земя. За града се знае, че бил много голям, а базиликата е била посещавана от над 10 000 души. Базиликата се намира в Сандански, това не е случайно. В Сандански има минерална вода, благородна земя и е най-слънчевият град в България. Намерена е само една част от базиликата, която тепърва ще бъде завършена като археологически обект. Разкопките продължават.
В най-голямото помещение виждаме анвион от мрамор във формата на кръст, останки от красив олтар и под от мозайка. Преди олтара именно на пода са „обрисувани“ различни видове птици и цветя.
Тази базилика съществува до средата на 6-и век, тогава е опустошена. Догатки – предполага се, че е от славяно-римски нашествия.
Чувството да бъдете тук е невероятно. Хората могат да усетят едно вдъхновение. Виждате колко е голяма, пищна и красива, с усмивка споделя Янков, надявайки се същото да изпитат и посетителите.
А историята разказва…
Откривателите на базиликата – история открита от историята
През 1918 г. базиликата е открита от Втората българска армия. На около 400 метра от настоящата постройка е бил разположен военен лагер. В него обаче не е имало достатъчно място, което наложило новодошлите в армията да направят палатков лагер. Над кръщелното помещение, покрито тогава от земя, войниците копаят, за да укрепят палатките си и пропадат в баптистерий или така нареченото кръщелно помещение. То остава незастроено.
В ранните години на християнството тук се извършва покръстване. Това е басейн за 4 души. За всеки човек има стъпала, по който да слезе и къде да застане. Всички са влизали едновременно и са покръствани по най-бързия начин. В ранното християнство са покръствани и възрастни. Това е едно от най-интересните и ценни помещения, заради четирите входа, които образуват кръст.
Бащата на джакузито
Кръщелното помещение се е отоплявало с пещ, която водила водата до басейна с канал, а тя изтичала през отводнителна система.
Алеята на славата преди Холивуд
Това е чакалното помещение преди мартиниума – най-значимото помещение в базиликата. То е интересно, защото на всяка плочка има отпечатъци на пръсти от майсторите, изградили базиликата. Това е една от най-древните римски традиции.
Мартиниум е мястото, където лежат мощите на светец, които са иззети преди да започнат разкопките през 80-те години.
В мартиниума се намира единственото "живо" аязмо в България, което "дарява" 18 литра вода дневно.
Пътят на базиликата обаче започва от вътрешния двор.
Той се е ползвал за народен събор – епископът е събирал населението за коментар по важни въпроси. Епископът е решавал най-важите въпроси в населеното място, както религиозни, така и светски.
Рециклиране и екология в римско време
Другото му предназначение е за измиване на лицата на посетителите, преди да влязат в базиликата. Това е ставало чрез кладенец в средата на двора. Той е пресъхнал и за да не се наруши традицията, хората започват да събират дъждовна вода с 4 каменни плочи и 4 чучура.
Колонадата е уникална, защото нито една с една не си приличат. Римляните били прагматични и събирали останки от опустошени места и правили нови. Това се отбелязва в цялата римска империя.
И така разходката приключва, но всеки може да отиде и разбере, че не ние сме откривателите, а просто тези, които да се учат от историята.
Работно време:
Вторник - събота
09:00 ч. -12:00 ч.
13:00 ч. -18:00 ч.
Почивен ден - неделя и понеделник
Входни такси:
Учащи и пенсионери - 1 лв.
Възрастни - 2 лв.
Деца до 7 г. и хора с увреждания - безплатен вход
Адрес: ул. "Мара Бунева" 1
Тел.: +359 899 132626
