Украйна е готова да се откаже от амбициите си за членство в НАТО, но не и от своите територии, обяви президентът Володимир Зеленски при пристигането си в Берлин. Той подчерта, че този отказ е компромис в търсене на трайно примирие с Русия, като в замяна Киев настоява за двустранни гаранции за сигурност, подобни на член 5 от Северноатлантическия договор.
Зеленски пристигна в германската столица, където бе посрещнат от германския канцлер Фридрих Мерц. По-късно тази вечер и утре той ще проведе преговори с емисарите на американския президент Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, както и с лидери на Европейския съюз и НАТО.
Преди срещите, украинският президент изложи пред журналисти вижданията си за бъдещо примирие. Той заяви, че първоначалното желание за членство в НАТО е било считано за реална гаранция за сигурност, но след липсата на подкрепа от някои партньори, Киев търси нов подход.
„Днес двустранни гаранции за сигурност – гаранции от САЩ за нас, сходни на член 5-и от Североатлантическия пакт, и гаранции от европейските ни колеги, както и от Канада и Япония, са възможност за това да не допуснем ново руско нашествие. Това вече е компромис от наша страна“, заяви Зеленски.
Член 5 на НАТО предвижда колективно действие, включително употреба на въоръжена сила, в случай на атака срещу страна членка. Киев настоява подобни двустранни гаранции да бъдат утвърдени от Конгреса на САЩ.
Относно разграничителната линия при бъдещо примирие, Зеленски изрази надежда, че американците ще подкрепят позицията на Киев тя да остане там, където е фронтът в момента. Това е в пряк контраст с искането на Русия украинските сили да се изтеглят окончателно от Донецка област.
Ако се запази сегашната фронтова линия, Руската федерация ще остане във владение на 116 хиляди квадратни километра украинска територия, по-голямата част от които са завзети след 2022 г. Москва настоява за изтегляне на украинските войски от още 5 хиляди квадратни километра, които Киев все още контролира, включително градовете Краматорск и Словянск.
Американската страна, от своя страна, предлага спорната територия да бъде превърната в демилитаризирана „свободна икономическа зона“, но без яснота относно бъдещото ѝ управление.
Междувременно, за трети пореден ден, крайбрежието на неокупирана Украйна е подложено на интензивни бомбардировки с дронове и управляеми авиационни бомби, като ударите са били насочени към градчето Затока и Одеса. Руски дрон е поразил и болница в Херсон, при което са ранени двама души. Стотици хиляди украинци остават без ток след руските атаки от последните дни.
В отговор на руските действия, украинската армия също нанася удари. Руското военно ведомство твърди за над 200 свалени дрона през последната нощ. Украинският генерален щаб съобщава за поразени обекти в Русия, включително нефтена база в Урюпинск (Волгоградска област) и Афипския нефтопреработвателен завод в Краснодарския край. Неофициални източници в социалните мрежи съобщават и за удари по ТЕЦ край Смоленск и по рафинерия в Ярославъл. /БНР/
