Със свое решение Административният съд в Благоевград отхвърли като несъстоятелна жалбата на забулената ученичка от Вълкосел Емине Шаматарева срещу местното СОУ „Христо Ботев“ и в частност срещу директора на школото Митко Джуков.
Жалбата бе подадена лично от Емине и със съгласието на нейния баща Ресим Шаматарев срещу заповед от 7 март тази година на директора Митко Джуков.
Магистратите осъдиха ученичката и законният й наставник Ресим Шаматарев да платят на училището във Вълкосел сумата от 300 лева за направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.
По безпрецедентното дело съдът в Благоевград проведе две заседания, в които 15-годишната девойка и баща й оспорваха решение на директора на СОУ „Христо Ботев“ Митко Джуков и Педагогическия съвет.
Забраната спрямо Емине Шаматарева се основава на общи правила за обучение в училище, които не допускат носенето на религиозни символи по видим начин, а не на предрасъдъци спрямо определена религия или религиозни убеждения.
В този смисъл, аргументите в жалбата срещу училището и директора Джуков, че заповедта е проява на дискриминация на основата на религиозни убеждения, в нарушение на забраната по чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, са напълно неоснователни.
Обратно на това – носенето на забрадка като императивен религиозен дълг според самата Емине Шаматарева би довело до дискриминация на основата на облекло между учениците от различни вероизповедания и невярващите, са законовите аргументи на административните съдии от Благоевград за отхвърлянето на жалбата на девойката, която стана известна в региона и страната като забулената ученичка от училището във Вълкосел.
Случаят стигна до съда, след като на деветокласничката бе забранено от директора и учителите да ходи на училище със забрадка. Вследствие на отказа от страна на ученичката и баща й да изпълнят решението на педагозите, на база издадена заповед от училищния директор и съгласно Закона за народната просвета, бе взето последващо решение за преместването на ученичката в духовното мюсюлманско училище в Момчилград, където няма забрана момичетата да влизат в класните стаи забрадени.
„Как се разрешава на християнските деца да ходят с кръстове, а на мюсюлманските се забранява да носят забрадки“, бе паралелът, който направи след първото дело районният мюфтия Айдън Мохамед, който бе в съдебната зала заедно с дъщеря си и още няколко забулени момичета, за да подкрепи Емине.
Началникът на Регионалния инспекторат по образованието Ивайло Златанов още тогава бе категоричен, че член 5 от Закона за народната просвета гласи, че образованието в България е светско и то изключва налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини, както и демонстрация на религиозна принадлежност.
„Не се допуска носенето на шапки, забрадки, бурки и дори слънчеви очила в сградите на училищата“, подчерта Златанов, като обяви, че подкрепя изцяло решенията на директора Митко Джуков и Педагогическия съвет на СОУ „Христо Ботев“.
„Ако решението на Административния съд не бъде в наша полза, ще обжалваме“, заяви бащата Ресим Шаматарев. Той каза, че дъщеря му се чувства дискриминирана и унижена от случилото се с нея в училището във Вълкосел.
„Като родител и психолог ще подкрепя докрай момичето си, което е взело само решението да се посвети на вярата си“, допълни Шаматарев. Съдебният процес, който приключи в Административен съд Благоевград в полза на училището във Вълкосел, бе заради предявената претенция от Емине и баща й за дискриминация спрямо деветокласничката, която преди 7-8 месеца, след като се върнала от Коран курс, решила да се посвети на вярата и в името на Аллах да се забули.
