Село Сушица…
Имало нужда през 20-те години на миналия век от още две училища, църква, две кръчми и бакалница.
Днес в селото има 37 души, има три училища – пусти, има църква – красива, има и кръчма – единственото средище на живот в селото, от бакалница вече нужда няма.
Хората слизат и се качват до селото по наистина страшен път. От едната страна има като прерязана с нож пропаст, в дъното на която тече река. От другата страна са надвиснали огромни, ама наистина огромни скали, по които водата се стича и замръзва на висулки като сталактитите в „Леденика“.
На скала е създадено и едно от училищата в Сушица, където прожектирали на лента филми. Когато лентата се късала чичо Киро спирал филма, лепял лентата и прожекцията продължавала. Вперените в екрана погледни на децата оценявали чудото на киното. Още повече били ценни книгите в училището, съхранявани в голям шкаф. Учителят отварял шкафа, а вътре миришело на слово.
Древна е историята на Сушица. Населено е през 18. век. Преди това жителите на селото живеели в местността Дрено. Причината за преселването е, че „свиня се опрасила в джамията“ и турците изгонили християните.
Името на Сушица идва от мястото, на което се намира – на високо, сухо, на баир.
В землището на Сушица имало стари зидове. Опожарявано е два пъти – от турците и от гърците през Балканската война.
Къщите и до днес са доказателство, че историята е жива – изградени са от измазан плет и покрити с обикновени керемиди, едноетажни.
Имало две махали, отдалечени една от друга. И двете махали имали южно изложение и имали незаградени дворове.
Тютюн и пшеница отглеждали хората, а не са и малко онези, които търсели злато по поречието на реката, разделяща селото на две.
Странна е тази река, също като пътя до селото. Изглежда страшен и стръмен, дори е и опасен, но се стига до едно много слънчево място. Реката в това село е като нарисувана, тиха и спокойна преминава през равнина, а след това с неистова скорост започва да се спуска надолу.
Децата, днес 60-годишни мъже, спомнят как играели на индианци около буките край коритото. Криели се и правели „бари“, където лятото ставало по-хладно.
Както и днес, така и в миналото, през XX век, Сушица падала в управата на област Благоевград, ала сухата Сушица била община – пълна с хора, животни и деца, толкова много челяд, че три училища били нужни!
ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ ФОТО МРЕЖА
