В подножието на Огражден планина, сред нейните тихи и зелени гънки, се намира село Долене – място, което трудно може да се опише с думи и още по-трудно да се забрави. Макар да е разположено далеч от големите населени места, селото впечатлява с подреденост, красота и атмосфера, която сякаш е извадена от друга епоха.
Две групи туристи от ТД „Осогово“ – Кюстендил посетиха Долене и го определиха като „село мечта“. Каменните къщи, старите дувари, водните каскади, поддържаните тревни площи и изобилието от цветя създават усещане за живописен оазис.
Единственото, което липсва, са хората – постоянно живеещите са около десетина души, предимно възрастни жени, а останалите са работници, които се грижат за зелените площи и възстановените къщи.
Долене е разположено на около 700 метра надморска височина в една от най-слабо познатите планини у нас – Огражден. Най-високият ѝ връх на българска територия е Билска чука (1644 м), а първенецът на планината – връх Огражденец (1747,6 м) – се намира в Северна Македония.
Екскурзоводът разказва, че през 2018 г. предприемач, родом от селото, решава да вдъхне нов живот на Долене. Той наема хора от околните населени места, които започват да възстановяват старите къщи и да оформят ландшафта. Резултатът е впечатляващ – селото е превърнато в истинска градина, създадена с внимание към детайла.
Много от къщите са реставрирани, други са укрепени, а трети – оставени като автентични руини. Постройките са изградени от камък, кирпич, дърво и слама, а между тях са засадени хиляди цветя – хризантеми, мушката, теменужки и други градински видове. Алеите са поддържани, с дървени пейки, мостчета, водоскоци и фонтани, а модерна система за капково напояване поддържа зеленината.
Особено впечатляващ е храмът „Успение Богородично“, построен през 1873 г. и обявен за паметник на културата. Мястото носи особена атмосфера, а историята му е тясно свързана с миналото на селото.
Според местните разкази Долене е основано през 1570 г., след като чумна епидемия унищожава старото селище, разположено на три километра от сегашното място. През вековете селото се прочува с големия си панаир – един от най-значимите в европейските територии на Османската империя. За него пише и пътешественикът Евлия Челеби. В най-силните си години Долене е имало около 3500 жители, а през XIX век е построено и училище с около 30 ученици.
Днес селото разполага с редица нови обекти – „Каменните градини“, „Къщата на селското стопанство“, „Папрата“, „Къщата на билките“, „Къщата на люлката“ и Панорамата. Предстои обновяването на още места, които ще допълнят магията на Долене.
Това е пространство, създадено с много любов, труд и уважение към миналото. Място, което посреща гостите си с топлина и ги кара да се връщат отново, споделя секретарят на туристическото дружество Силвия Михова.
