Разказ от първо лице от Радослава Георгиева, участвала в евакуацията на село Плоски:
Снощи беше най-кошмарната нощ в живота ми…
Гледаш как огънят връхлита родното ти място и си безсилен.
Всички хора, доброволци, отряди, пожарникари, полицаи се борят. Паниката в такъв момент е неизбежна.
Дойде моментът, в който трябва да се евакуират хората, и сърцето ми се разкъса.
Вървиш по улиците и знаеш в коя къща кой живее и трябва да го извадиш навън.
А те милите:
„Ама как ки си оставим къщата бе, дете“
„Не си оставам животните“
„Нема да тръгна“
„Ние с бабата сме си сами, ки чакаме децата“
А как да им кажеш, че е за тяхно добро!
Имаше хора на легла, неподвижни.
Имаше хора с психологически проблеми, страх.
Сирената свири!
Хората се скрили вътре в къщичките си.
От електрическите стълбове започнаха да пръскат искри…
Знаеш, че никой не трябва да остане в селото и пак гледаш да ги успокоиш.
Дойдоха автобусите, хората се оглеждат, никой не се качва.
Изпитваш страх, изпитваш бяс, безсилие.
Искам да благодаря на:
Полицаи, които ни дадоха указания как да подходим и успяхме да се мобилизираме, тези които познаваме селото и хората, за да не оставим никой в опасност.
Кмета на селото Кирил Катарджиев, че беше пръв и в огъня, и в евакуацията. И остана до последно.
Кмета на Сандански, че беше заедно с хората на терен.
Моя мъж, че отложихме почивка и море и отпуската му премина близо до огъня, за да запази моето сърце „Плоски“.
Всички приятели, които не са от селото, но дойдоха да ни помагат.
Баба днес е спокойна и благодари на Бог и всички хора, че къщата ни е непокътната.
Респект към всички!
Поклон пред Вас!
