Днес близки, приятели и съмишленици се сбогуваха с Иво Калушев.
Това съобщи Ралица Асенова, която заяви, че Калушев е човек, оставил ярка следа в каузите за опазване на природата.
Прощаването се случило символично именно на Световния ден на гората – съвпадение, което за мнозина не е случайно, а знак, че Иво остава там, където винаги е принадлежал.
„Гората не е място. Тя е памет“, пише неговата приятелка, която сподели трогателни думи за него.
В поста си тя описва Иво като човек, който „ходеше бавно, сякаш не искаше да нарани дори тревата“, говореше малко, но с дълбочина, и обичаше устойчиво – „като дърво, което остава, дори когато всичко друго си тръгва“.
Според нея той е от хората, които стоят „между брадвата и живота — тихо, но непоколебимо“, а след кончината му „само вятърът премина по върховете на дърветата… като обещание, че нищо от него не е загубено“.
Асенова припомня и негови думи от 1 януари 2023 г., които днес звучат като завещание:
„Постоянният малък напредък е по-добър от постоянното отлагане на съвършенството… да успеем да станем едни по-добри човешки същества. Защото в крайна сметка добротата е единственото, което си заслужава, другото е прах и вятър.“
