Управителят на Българската народна банка Димитър Радев представи позиция относно предложенията за промени в данъчното законодателство, като подчерта, че те са част от бюджетния процес и решенията по тях се вземат от правителството и Народното събрание. По думите му БНБ не участва в политическия спор за бюджетните приоритети, а изпълнява ролята си да дава професионална оценка за възможните последствия от подобни мерки върху финансовия сектор и икономиката.
Според Радев потенциалните ефекти от подобно решение засягат финансовите условия в страната, кредитната активност, стабилността на банковата система и връзката между фискалната политика и икономическия растеж. Именно поради това предложението за допълнително облагане на банковите печалби трябва да бъде подложено на по-широка и задълбочена оценка.
Той отбелязва, че независимо дали подобна мярка се определя като данък върху „свръхпечалба“ или по друг начин, по същество става въпрос за увеличаване на данъчната тежест върху банковия сектор. Според него ключовият въпрос е дали очакваните приходи за бюджета ще компенсират възможните последици за финансовото посредничество и икономическата активност, като подобен отговор не може да бъде получен единствено чрез счетоводни изчисления.
В изявлението си управителят на БНБ посочва, че предложеният механизъм следва ясна бюджетна логика, при която се определя историческа база на печалбата, добавя се нормативно фиксиран праг и превишението се облага с допълнителен данък. Очакваният приход за държавната хазна е сравнително лесно измерим, но икономическите последствия са значително по-сложни за прогнозиране.
Радев подчертава, че банковата печалба не е само данъчна основа, а представлява и основен вътрешен източник за натрупване на капитал. Именно капиталът позволява на банките да поемат рискове, да кредитират бизнеса и домакинствата и да абсорбират загуби при икономически сътресения. По тази причина БНБ изисква формирането на капиталови буфери в периодите на растеж, за да могат те да бъдат използвани при кризи.
Като пример той посочва кризисната 2020 година, когато БНБ предприе мерки за укрепване на капитала и ликвидността на банковата система, а банките приложиха частен мораториум върху плащанията по кредити. Към септември същата година отсрочените задължения надхвърляха 9 милиарда лева. Натрупаните буфери позволиха на финансовите институции да понесат временния натиск, докато предприятията и домакинствата получиха необходимото време да се адаптират към икономическия шок.
Според управителя на централната банка текущата печалба не следва да се разглежда единствено като ресурс за разпределение, тъй като част от нея осигурява устойчивостта на банковата система и поддържа способността ѝ да кредитира икономиката при бъдещи кризи. По тази причина определянето на понятието „свръхпечалба“ е значително по-сложно от механичното сравнение между различни счетоводни показатели.
В анализа си Радев обръща внимание и на избрания референтен период 2020 – 2025 г., който включва пандемията, продължителен период на необичайно ниски лихви, енергийна и инфлационна криза, както и последвалото рязко изменение на лихвената среда. Той отбелязва, че 2020 година е била кризисна и е довела до значително по-ниска банкова печалба, което може да изкриви историческата база за сравнение и да представи част от последвалото възстановяване като „свръхпечалба“.
В същото време през този период банковите баланси, кредитните портфейли и капиталовите позиции на институциите са нараснали, а при някои банки са настъпили съществени структурни промени. Според Радев по-високата номинална печалба през 2027 година не може автоматично да бъде сравнявана със средните стойности от предходните години, тъй като тя може да бъде резултат както от икономическа рента, така и от нормална възвръщаемост върху по-голям капитал и по-висок поет риск.
Особено внимание той отделя на въпроса какви ще бъдат реалните последици след евентуалното въвеждане на новия данък. Формално тежестта ще бъде понесена от банките, но според него икономическият ефект може да бъде прехвърлен и към клиентите чрез по-високи лихви по кредитите, по-строги условия за финансиране, промени в депозитните продукти или преструктуриране на активите.
Това би означавало по-скъпо или по-трудно достъпно кредитиране за домакинствата и по-висока цена на капитала за бизнеса. Тъй като именно банковият сектор осигурява основния канал за достигане на финансовия ресурс до икономиката, допълнителното облагане на посредничеството може да увеличи цената на този ресурс. По думите на Радев степента на подобен ефект трябва да бъде обективно измерена, а не предварително предполагана.
В изявлението е направен и преглед на международния опит, включително примера на Унгария, където извънредното облагане на банковия сектор, замислено като временна мярка, впоследствие е било удължавано и модифицирано. Радев подчертава, че високата цена на кредита не може да бъде обяснявана единствено с конкретен данък, тъй като лихвените нива зависят преди всичко от инфлацията, паричната политика и рисковите премии. Въпреки това комбинацията от различни намеси в кредитния пазар според него е показателна.
Управителят на БНБ е категоричен, че България не бива да следва модел, при който първо се увеличават разходите по финансовото посредничество, а след това кредитната активност се стимулира чрез държавно субсидирани програми. Според него членството в еврозоната предоставя възможности за по-ниска рискова премия, по-добра финансова интеграция и по-благоприятни условия за развитие на частния сектор.
Радев обръща внимание и на ролята на банките като едни от най-големите инвеститори в държавни ценни книжа. По думите му по-високата цена на капитала и ограничаването на ресурса могат да насочат част от банките към предпочитане на по-нискорискови държавни активи за сметка на кредитирането на бизнеса и домакинствата. От друга страна, ако институциите ограничат експозициите си към държавния дълг, това може да окаже влияние върху разходите за неговото финансиране.
Той подчертава, че при значителни потребности от нов дълг подобни последствия са особено важни. В този контекст според него е възможно приходите от извънреден данък да бъдат еднократни, докато по-високите разходи по обслужване на държавния дълг да се запазят за целия срок на неговата матуритетна структура.
Според Радев същата логика важи и за икономическия растеж. Ако вследствие на по-високото облагане кредитът стане по-скъп или по-труднодостъпен, това неизбежно ще се отрази върху инвестициите и потреблението. Намаляването на икономическата активност от своя страна би намалило приходите от ДДС, корпоративни данъци, данъци върху доходите и социалноосигурителни вноски.
Управителят на БНБ подчертава, че след присъединяването към еврозоната основният икономически въпрос пред България вече не е свързан с валутния режим, а с ускоряването на инвестициите, производителността и реалната конвергенция. Според него това изисква предвидима данъчна среда, дисциплинирана фискална политика и силен финансов сектор, способен да насочва капитал към продуктивни инвестиции.
В изявлението се обръща внимание и на необходимостта от координация между различните икономически политики. Докато макропруденциалната политика насърчава натрупването на капиталови буфери в периоди на висока рентабилност и силен кредитен растеж, предложеното допълнително облагане би намалило част от ресурса, чрез който тези буфери се формират.
Радев предупреждава, че едновременното намаляване на фискалните и банковите резерви може да ограничи възможностите за реакция при бъдещи икономически сътресения. Според него подобно развитие би оставило държавата с по-малко инструменти за подкрепа на икономиката, а банковата система – с по-малък капацитет да поддържа кредитирането.
В заключение управителят на БНБ подчертава, че въпросът не е дали банковият сектор може да понесе подобен данък, тъй като системата остава добре капитализирана, ликвидна и печеливша. Същественият въпрос според него е дали подобна мярка ще подобри общия икономически резултат за страната.
Той настоява, че преди да бъде взето окончателно решение, непосредствената бюджетна оценка следва да бъде допълнена с цялостен анализ на отражението върху капитала, кредитирането, лихвените нива, инвестициите, икономическия растеж, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране. По думите му подобна оценка трябва да включва както базов, така и неблагоприятен сценарий и да отчита взаимодействието с макропруденциалната и паричната политика.
„Вдигането на данъци има цена. Когато данъкът е върху финансовото посредничество, част от тази цена може да премине отвъд данъкоплатеца“, посочва Димитър Радев.
Той завършва с извода, че същественият въпрос не е единствено какви приходи могат да бъдат събрани от банките през 2027 година, а каква ще бъде цената за кредита, инвестициите и икономическия растеж и какъв ще бъде крайният резултат за публичните финанси след отчитането на всички тези ефекти.
